57 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 57 пр.н.е.)
Направо към: навигация, търсене
<< 1 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

57 (петдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

  • Консули на Римската република са Публий Корнелий Лентул Спинтер и Квинт Цецилий Метел Непот.
  • Януари – в сената, с подкрепата на Гней Помпей, е предложено Цицерон да бъде призован обратно в Рим. Взимането на решение е осуетено от народния трибун Публий Клодий Пулхер, който довежда на събранието банди от гладиатори, за да прогони подкрепящите предложението трибуни. Насилието дава повод на сенаторите и Помпей да хвърля срещу Клодий други двама трибуни, Тит Аний Милон и Публий Сесций, които формират собствени банди от поддръжници. Последвалите седмици на на боеве и насилие около Форума пречупват контрола на Клодий и бандите му над центъра на града.[1]
  • Юли – консулите изпращат писма до всички общини призоваващи всички граждани-патриоти да се отзоват в столицата за ново гласуване в центуриатното събрание на решението за завръщане на Цицерон.
  • 4 август – под ръководството на Помпей и с помощта на бандите на Милон и Сесций, които присъстват като мярка срещу появата на Клодий и гладиаторите му, събранието на Марсово поле решава Цицерон да се завърне в Рим.[2]
  • Галски войни:
  • 4 септември – при завръщането на Цицерон в Рим, Клодий предизвиква бунт твърдейки, че той и подръжниците му са виновни за сериозния недостиг на зърно в града. В отговор Цицерон успешно прокарва решение предоставящо властта да организира доставките на зърно за следващите пет години на Помпей и оглавявана от него комисия.[4]
  • До края на годините въоръжените сблъсъци между Клодий и опонентите му продължават, но той губи популярност тъй като прибягва до тероризъм като опити да се изгори дома на трибуна Милон и опити за убийство.

В Партия[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 250
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146-43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 389
  3. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 251
  4. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 252