42 г. пр.н.е.
| << | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
42 (четиридесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в понеделник, вторник или сряда, или високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Консули на Римската република са Марк Емилий Лепид (за II път) и Луций Мунаций Планк.
- 1 януари – Юлий Цезар е официално обожествен, Октавиан получава правото да се нарича син на Божествения (Divi filius).[1]
- Секст Помпей утвърждава контрола си над Сицилия.[2]
- През пролетта:
- През лятото:
- Средата на юли – в Сарди, Брут и Касий се срещат за втори път и решават да започнат настъплението си на запад.[4]
- Август – Сакса и Норбан са изпратени от Октавиан и Марк Антоний като авангард към Тракия с осем легиона.[4][3]
- Началото на септември – Брут и Касий прекосяват Хелеспонта с армията си от 80 000 души.[5][4]
- Секст Помпей нанася поражение на Квинт Салвидиен Руф, изпратен от Октавиан, в морско сражение в Месинския пролив.[4][5]
- През есента:
- Средата на септември – Брут и Касий, с помощта на тракийския цар Раскупорис I, принуждават Норбан и Сакса да отстъпят към Амфиполис, където към тях се присъединяват главните сили водени от Антоний, а Октавиан пристига няколко дни по-късно.[4][5]
- 3 октомври – Първа битка при Филипи: Октавиан е победен от Брут, но Антоний разбива Касий, който се самоубива.[4] В същия ден флота на „Освободителите“, командван от Гней Домиций Ахенобарб, разбива флота на Гней Домиций Калвин в Адриатическо море и така унищожава два легиона предназначени за подкрепление на Антоний и Октавиан.[4][6]
- 23 октомври – Втора битка при Филипи: Решително поражение на войските на Брут нанесено от тези на Антоний и Октавиан. Самоубийство на Марк Юний Брут.[4]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 16 ноември – Тиберий, римски император (умрял 37 г.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 3 октомври – Гай Касий Лонгин, римски сенатор и един от убийците на Юлий Цезар (роден преди 85 г. пр.н.е.)
- 23 октомври – Марк Юний Брут, римски сенатор и един от убийците на Юлий Цезар (роден преди 85 г. пр.н.е.)
- Марк Ливий Друз Клавдиан – сенатор и привърженик на брут Марк Антоний
- Гай Антоний – брат на Марк Антоний (роден 82 г. пр.н.е.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lindsay Powell. „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“. Pen and Sword, 2015. стр. 24
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 5
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 7
- ↑ а б в г д е ж з Si Sheppard. „Philippi 42 BC. The Death of the Roman Republic“, Osprey Publishing, 2008. стр. 14
- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 311
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 8