Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 пр.н.е.)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гней Домиций Ахенобарб.
Гней Домиций Ахенобарб (на латински: Gnaeus Domitius Ahenobarbus; † 31 пр.н.е.) e политик и военачалник на късната Римска република. Той произлиза от плебейския gens Домиции, клон Ахенобарб и е прадядо на император Нерон.
Той е син на Луций Домиций Ахенобарб консул 54 пр.н.е. и Порция, сестрата на Катон.
През гражданските войни той се бие първо против Гай Юлий Цезар. След неговата смърт той се присъединява към убийците на Цезар и се бие срещу триумвирите. След загубата в битката при Филипи той преминава на страната на Марк Антоний, който му помага да стане консул през 32 пр.н.е. Той се опитва да намали влиянието на Клеопатра, любовницата на Антоний, но не успява. Малко преди ясната загуба в битката при Акциум той преминава при Октавиан, обаче умира още преди битката от температура.
Гней Домиций Ахенобарб се жени за Емилия Лепида. Техният син Луций e консул през 16 пр.н.е. и се жени за Антония Старша, най-старата дъщеря на Антоний от Октавия. Техният син се казва като дядо си Гней Домиций Ахенобарб e консул през 32 г. и се жени за Агрипина Младша, дъщеря на Германик и двамата имат син Луций, който е осиновен от император Клавдий и става 54 г. император. Този правнук на Емилия Лепида и Гней Домиций Ахенобарб, последният император от династията на Юлиите, е познат с името Нерон .
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цицерон, ad Atticum 9,3,1.
- Плутарх, Antonius 56,2
- Тацит, Annales iv. 44
- "Ahenobarbus (8), Lucius Domitius", „Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology“, 1, Boston: Little, Brown and Company, 1867, pp. 85 – 86, http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/0094.html</ref>
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jochen Bleicken: Augustus. Eine Biographie. Fest, Berlin 1998, ISBN 3-8286-0136-7.
- Joachim Brambach: Kleopatra. Herrscherin und Geliebte. Callwey, München 1991, ISBN 3-7667-0998-4.
- Friedrich Münzer: Domitius 23). Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band V,1, Stuttgart 1903, Sp. 1328 – 1331.
- Christoph Schäfer: Kleopatra. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 978-3-534-15418-0.
