Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 пр.н.е.)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гней Домиций Ахенобарб.
| Гней Домиций Ахенобарб Gnaeus Domitius Ahenobarbus | |
|---|---|
| римски политик и военачалник | |
 Монета на Гней Домиций Ахенобарб, на гърба победата му срещу Гней Домиций Калвин в битката при Филипи | |
| Роден |
80 г. пр.н.е.
|
| Починал | 30 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | Луций Домиций Ахенобарб |
| Майка | Порция |
| Съпруга | Емилия Лепида (съпруга на Гней Домиций Ахенобарб) |
| Деца | Луций Домиций Ахенобарб |
| Гней Домиций Ахенобарб в Общомедия | |
Гней Домиций Ахенобарб (на латински: Gnaeus Domitius Ahenobarbus; † 31 пр.н.е.) e политик и военачалник на късната Римска република.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той произлиза от плебейския gens Домиции, клон Ахенобарб и е прадядо на император Нерон. Син е на Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 пр.н.е.) и Порция, сестрата на Катон.
През гражданските войни той се бие първо против Гай Юлий Цезар. След неговата смърт се присъединява към убийците на Цезар и се бие срещу триумвирите. След загубата в битката при Филипи той преминава на страната на Марк Антоний, който му помага да стане консул през 32 пр.н.е. Той се опитва да намали влиянието на Клеопатра, любовницата на Антоний, но не успява. Малко преди ясната загуба в битката при Акциум той преминава при Октавиан, обаче умира още преди битката от температура.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Гней Домиций Ахенобарб се жени за Емилия Лепида. Те имат син:
- Луций (консул 16 пр.н.е.), женен за Антония Старша, най-старата дъщеря на Антоний от Октавия; имат син
- Гней Домиций Ахенобарб (консул през 32 г.), женен за Агрипина Младша, дъщеря на Германик; двамата имат син
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цицерон, ad Atticum 9,3,1.
- Плутарх, Antonius 56,2
- Тацит, Annales iv. 44
- Ahenobarbus (8), Lucius Domitius. // Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston, Little, Brown and Company, 1867. с. 85 – 86. Архивиран от оригинала на 2013-10-30. Посетен на 2015-02-01.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jochen Bleicken: Augustus. Eine Biographie. Fest, Berlin 1998, ISBN 3-8286-0136-7.
- Joachim Brambach: Kleopatra. Herrscherin und Geliebte. Callwey, München 1991, ISBN 3-7667-0998-4.
- Friedrich Münzer: Domitius 23). Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band V,1, Stuttgart 1903, Sp. 1328 – 1331.
- Christoph Schäfer: Kleopatra. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 978-3-534-15418-0.