Гай Каниний Ребил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Каниний Ребил.

Гай Каниний Ребил (на латински: Gaius Caninius Rebilus) e политик и военачалник от периода на късната Римска република. Произлиза от плебейската фамилия Канинии.

През 52 и 51 пр.н.е. Ребил е легат на Юлий Цезар в Галия в кампанията срещу Верцингеторикс.[1] През 48 пр.н.е. е претор. След това e военачалник в Африка и Испания.[2]. През 46 пр.н.е. е проконсул на провинция Африка.

През 45 г. пр.н.е. Цезар е сам консул, но през октомври оставя да се изберат два суфектконсулa. Единият от тях, Квинт Фабий Максим, умира ненадейно на обед на 31 декември. Цезар оставя народното събрание да избере за последните единадесет часа на годината Каниний за суфектконсул.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • D. R. Shackleton Bailey, Cicero. Epistulae ad familiares. Vol. 2 (47–43 b.C.). Cambridge University Press, Cambridge 1977, ISBN 0-521-21151-4, Text S. 127 f., Kommentar S. 434 f. (Cambridge classical text and commentaries 17).
  • Wolfgang Will, Caninius Nr. 5. In: Der Neue Pauly. Bd. 2, 1997, Sp. 963.
  • Wolfgang Will, Julius Caesar. Eine Bilanz. Kohlhammer, Stuttgart 1992, ISBN 3-17-009978-7, S. 205.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юлий Цезар, De bello Gallico 7,83,3; 90,6; 8, 24–39; 44.
  2. Bellum Africum 86,3; 93,3; Bellum Hispaniense 35,1.
  3. Epistulae ad familiares 7, 30,1.