Гай Антисций Вет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гай Антисций Вет.

Гай Антисций Вет (Gaius Antistius Vetus) e политик по време на края на Римската република и началото на Римската империя.

Той е син на цезарския офицер Гай Антисций Вет, който e претор 70 пр.н.е. и 68 пр.н.е. пропретор в Далечна Испания и началник на Гай Юлий Цезар, който служи при него като квестор. Той дава своя син на грижите на Цезар.

Гай Антисций Вет става през 61 г. пр.н.е. квестор при Юлий Цезар. 57 г. пр.н.е. е народен трибун и е на страната на Цицерон в конфликта му с Клодий. През гражданската война е на страната на Цезар. През 45 г. пр.н.е. Цезар го изпраща в Сирия като квестор, където остава до 43 пр.н.е., когато партите го изгонват.

След убийството на Цезар той е малко с Брут, обаче скоро се присъединява към Октавиан. През 35/34 пр.н.е. е легат за две години и води война против саласите в Северна Италия.

През 30 г. пр.н.е. е суфектконсул заедно с Октавиан.[1] През 25 г. пр.н.е. e легат на Август в Близка Испания и се бие против кантабрите и астурите на северния средиземноморски бряг в Испания.

Вероятно е издигнат в патриций-съсловието през 29 г. пр.н.е.. Неговият син Гай Антисций Вет e консул през 6 пр.н.е.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Henning Pistor: Prinzeps und Patriziat in der Zeit von Augustus bis Commodus. Freiburg 1965.

Източници[редактиране | редактиране на кода]