Гай Антисций Вет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Антисций Вет.

Гай Антисций Вет
Caius Antistius Vetus
римски политик
Роден
Починал
Семейство
Баща Гай Антисций Вет (претор 70 пр.н.е.)
Майка неизвестна
Съпруга неизвестна
Деца Гай Антисций Вет

Гай Антисций Вет (на латински: Gaius Antistius Vetus) e политик по време на края на Римската република и началото на Римската империя.

Произход и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на цезарския офицер Гай Антисций Вет, претор през 70 пр.н.е., през 68 пр.н.е. пропретор в Далечна Испания и началник на Гай Юлий Цезар, който служи при него като квестор. Той дава своя син на грижите на Цезар.

Гай Антисций Вет става през 61 г. пр.н.е. квестор при Юлий Цезар. През 57 г. пр.н.е. е народен трибун и е на страната на Цицерон в конфликта му с Клодий. През гражданската война е на страната на Цезар. През 45 г. пр.н.е. Цезар го изпраща в Сирия като квестор, където остава до 43 пр.н.е., когато партите го изгонват.

След убийството на Цезар той е малко с Брут, обаче скоро се присъединява към Октавиан. През 35/34 пр.н.е. е легат за две години и води война против саласите в Северна Италия.

През 30 г. пр.н.е. е суфектконсул заедно с Октавиан.[1] През 25 г. пр.н.е. e легат на Август в Близка Испания и се бие против кантабрите и астурите на северния средиземноморски бряг в Испания.

Вероятно е издигнат в патриций-съсловието през 29 г. пр.н.е.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Henning Pistor: Prinzeps und Patriziat in der Zeit von Augustus bis Commodus. Freiburg 1965.

Източници[редактиране | редактиране на кода]