Публий Вациний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Публий Вациний (на латински: Publius Vatinius) e политик на Римската република през края на 1 век пр.н.е.

Публий Вациний е квестор през 63 пр.н.е., когато Цицерон е консул. Цицерон го изпраща в Путеоли, за да спре износа на благородни метали, вика го обратно понеже населението се оплаква от неговата експлоатация.[1] Следващата година Вациний служи като легат на проконсул Гай Косконий в провинция Близка Испания.

През 59 пр.н.е. Вациний e народен трибун и служи на консул Гай Юлий Цезар и Гней Помпей и Марк Лициний Крас. Той създава множество закони в полза на Цезар.

През 56 пр.н.е придружава Цезар като негов легат в Галия.[2] През 55 пр.н.е. е претор.[3] През 47 пр.н.е. побеждава въпреки болестта си Марк Октавий, привърженик на Помпей, в морска битка [4] и завоюва Илирия за Цезар. Затова е награден със ставането му на консул през 47 пр.н.е. заедно с Квинт Фуфий Кален.

От 45 пр.н.е. Вациний е проконсул управител на Илирия, която завоюва с три легиона обратно. За успехите си е провъзгласен за император.[5] След убийството на Цезар Вациний предава илирийските си легиони на Марк Юний Брут. .[6] В края на 44 или началото на 43 пр.н.е. той се връща обратно в Италия. На 31 юли 42 пр.н.е. той празнува за успехите си в Илирия триумф.[7] След това нищо не се знае за него.

Вациний e авгур от 47 пр.н.е. (след Апий Клавдий Пулхер). [8]

Вациний е женен за Помпея.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, in Vatinium 21 – 22 und 24.
  2. Цицерон, in Vatinium 35.
  3. Плутарх, Cato minor 42, 4.
  4. de bello Alexandrino 43 – 47.
  5. Цицерон, ad familiares 5, 10b und 11. От тази година има три писма на Вациний до Цицерон (ad familiares 5, 9; 10a; 10b.)
  6. Цицерон, Philippicae 10, 13; Апиан, Bürgerkriege 4,75.
  7. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр 239.// Посетен на 27 февруари 2014.
  8. Вациний при Цицерон, ad familiares 5, 10a, 2.