Гай Карин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Карин (Gaius Carrinas; * 80 пр.н.е.) e политик и генерал на късната Римска република през 1 век пр.н.е.

Той е син на Гай Карин (претор 82 пр.н.е.). Той е наследник на Квинт Цецилий Метел Непот (консул 57 пр.н.е.). Осем години след това през 46 пр.н.е. е претор при Гай Юлий Цезар. През 45 пр.н.е. след битката при Мунда Цезар го праща в Далечна Испания, където няма успех със събраните републиканци от Секст Помпей и Цезар го сменя с Гай Азиний Полион.[1]

След сключването на Втория триумвират през 43 пр.н.е. Гай е избран след Октавиан Август за суфектконсул заедно с Гай Карин Публий Вентидий Бас за месеците ноември и декември.

През 41 пр.н.е. той е изпратен от Август като управител в Испания и защитава провинцията от нападките на Богуд, царя на Мавритания.[2]

36 пр.н.е. се бие против Секст Помпей и навлиза с три легиона на остров Липари.[3] След това е проконсул на Галия и покорява морините и прогонва свебите обратно отвъд Рейн. Затова му дават триумф, който той празнува на 14 юли 28 пр.н.е.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Апиан, Bürgerkriege 4, 83–84.
  2. Апиан, Bürgerkriege 5, 26.
  3. Апиан, Bürgerkriege 5, 112.
  4. Fasti: [C. Carr]inas ex [G]al[l]is prid. eid. Iu[l.] triumph(avit), palmam dedit.