Направо към съдържанието

Гай Азиний Полион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Азиний Полион.

Гай Азиний Полион
Caius Asinius Pollio
Римски политик, историк и писател
Роден
76 г. пр.н.е.
Починал
4 г. (79 г.)
Семейство
Майканеизв.
СъпругаКвинкция[1]
ДецаГай Азиний Гал[2][3]
Азиния Полионис
Гай Азиний Полион в Общомедия

Гай Азиний Полион (на латински: Gaius Asinius Pollio; * 76 г. пр.н.е.; † 5 г.) e римски политик, оратор, поет и историк.

Близък приятел и съратник на Гай Юлий Цезар.

Азиний Полион произлиза от плебейския род (gens) Азинии, от малкото племе маруцини (marrucini). Баща му Гнeй Азиний Полион се занимава интензивно с възпитанието на своя син.

Азиний Полион участва в гражданската война между Юлий Цезар и Гней Помпей и, въпреки тежненията на Цезар към установяване на пожизнена диктатура, е на негова страна от самото ѝ начало при преминаването му на граничната река Рубикон. Полион взема активно участие в боевете в Баграда (49 пр.н.е.), при Фарсала (48 пр.н.е.), Тапс (46 пр.н.е.) и Мунда (45 пр.н.е.).

През 47 г. пр.н.е. той е народен трибун.

Полион участва и в боевете на Пиринейския полуостров срещу Помпей, където е по времето на убийството на Цезар като управител на провинция Далечна Испания (Hispania ulterior) (44/43 пр.н.е.).

През 43 пр.н.е. е със Марк Антоний и го прави управител на частта от провинция Цизалпийска Галия между река По и Алпите. Полион е отговорник при подялбата между ветераните на земята в областта на Мантуа и използва влиянието си, за да спаси собствеността на поета Вергилий от отчуждаване.

През 40 пр.н.е. участва в мирните преговори в Брундизиум на Октавиан. Същата година става консул, a Вергилий му посвещава своето прочуто четвърто овчарско стихотворение (еклога) (Ecl.4: Pollio).

През 39 пр.н.е. Полион води успешен поход против илирийския народ партини, подкрепил Брут и празнува на 25 октомври своя триумф. Вергилий пише за него своето осмо стихотворение (еклога) Pharmaceutria, докато той е още на този поход.

След тази война Полион се оттегля от политиката и започва да се занимава с литературните си интереси. Той е приятел на поета Катул и помага на Хораций, пише трагедии, граматически произведения и речи. Полион е автор и на Historiae, „История нa гражданската война в Рим“ в 17 книги.

От продажбата на плячкат] от войната финансира през 39 г. пр.н.е. първата обществена библиотека на Рим в Atrium Libertatis. Библиотеката има отдел за гръцка и отдел за латинска литература и в нея са сложени статуии на важните автори от миналото. Като знак на особена почит е поставена статуя и на вече много стария, но още жив учен Марк Теренций Варон.

Полион приема при себе си ретора Тимаген от Александрия - след като той изпада в немилост пред император Октавиан Август. Приютява в дома си и еврейските принцове Аристобул IV и Александър от Иродиадите - около 22 г. пр.н.е, след прогонването им от Ирод Велики в Рим.

Умира в своята вила в Тускулум през 4 г. от н.е.

Полион е женен за Квинкция, дъщеря на Луций Квинкций.

Неговият син Гай Азиний Гал Салонин, консул 8 пр.н.е., се жени през 11 пр.н.е. за Випсания Агрипина, бивша жена на император Тиберий. Дъщеря на Гай Азиний Пилион е Азиния Полионис - съпруга на политика Марк Езернин.

  • Jacques André: La vie et l'œuvre d'Asinius Pollion. Paris 1949.
  • A. Brian Bosworth: Asinius Pollio and Augustus. In: Historia – Zeitschrift für Alte Geschichte 21, 1972, S. 441 – 473.
  • Cornelia C. Coulter: Pollio's History of the Civil War. In: Classical weekly 46, 1952, S. 33 – 36.
  • Alexander Dalzell: C. Asinius Pollio and the Early History of Public Recitation at Rome. In: Hermathena 86, 1955, S. 20 – 28.
  • Louis H. Feldman: Asinius Pollio and his Jewish Interests. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 84, Lancaster (P.A.) 1953.
  • Matthias Gelzer: Die drei Briefe des C. Asinius Pollio. In: Chiron 2, 1972, S. 297 – 312.
  • Bertram Haller: C. Asinius Pollio als Politiker und zeitkritischer Historiker – Ein Beitrag zur Geschichte des Übergangs von der Republik zum Prinzipat in Rom (60 bis 30 v. Chr.). Inaugural-Dissertation (WWU). Münster 1967.
  • Llewelyn Morgan: The Autopsy of C. Asinius Pollio. In: The Journal of Roman Studies 90, 2000, S. 51 – 69.
  • Faith Baldwin Rich: The Activities of C. Asinius Pollio, 42 – 38 B.C. and their Connection with the Eighth and Fourth Eclogues of Vergil. Teildissertation (Bryn Mawr College). Chicago 1944.
  1. ASIN2553 C. Asinius (25) Cn. f. Arn. Pollio // Посетен на 27 март 2021 г.
  2. C. Asinius (25) Cn. f. Arn. Pollio // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 4238 // Посетен на 10 юни 2021 г.