Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Публий Корнелий Долабела.

Публий Корнелий Долабела (на латински: Publius Cornelius Dolabella); * 70 пр.н.е.; † 43 пр.н.е. в Laodikeia, днес Латакия) e римски политик и генерал. Той е най-влиятелният член на патрицианската фамилия Корнелии, клон Долабела и зет на оратора Цицерон.

Долабела е син на претора от 69 пр.н.е. със същото име.

В първи брак е женен за Фабия, [1] която е доста по-стара от него и той през 50 пр.н.е. се развежда. С нея има един син. През май 50 пр.н.е. Долабела се жени за Тулия, дъщерята на Цицерон. [2] Има много афери, между които и с Антония, втората жена на Марк Антоний.

През избухналата гражданска война в началото на 49 пр.н.е. между Помпей и Юлий Цезар, Долабела e на страната на Юлий Цезар и участва с него в битката при Фарсала.

През 48 пр.н.е. Долабела e осиновен от плебея Лентул и така става през 47 пр.н.е. народен трибун. През 44 пр.н.е. Долабела e избран за консул, заедно с Марк Антоний и застава на страната на убийците на Цезар. Той получава провинция Сирия и в Смирна убива Гай Требоний, проконсул на Азия. Затова е обявен за държавен предател и сменен от Гай Касий Лонгин (един от убийците на Цезар). През 43 пр.н.е. Касий напада Лаодикея, а Долабела заповядва на свой войник да го убие (края на юли 43 пр.н.е.). Въпреки омразата Касий дава нареждане да го погребат с чест. [3]

Наследникът на Цезар Октавиан Август става консул и реабилитира Долабела на 19 август 43 пр.н.е., като анулира неговото наказание. [4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Münzer: Cornelius 141). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1300–1308.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Квинтилиан, Instutio Oratoria 6, 3, 73
  2. Цицерон, Epistulae ad Atticum 6, 6, 1.
  3. Цицерон, Epistulae ad familiares 12, 12, 5; 12, 13, 4; 12, 14, 4; 12, 15, 7.
  4. Апиан, Bürgerkriege 3, 95.