Луций Корнелий Балб Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Корнелий Балб.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Балб.

Луций Корнелий Балб Стари
Lucius Cornelius Balbus Major
римски политик
Роден
около 100 г. пр.н.е.
Починал
Семейство
Майканеизв.

Луций Корнелий Балб Стари (на латински: Lucius Cornelius Balbus; Maior) e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е. Наричан е Стари, за да се различава от племенника му Луций Корнелий Балб Младши.

Произход и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от Кадис от стара влиятелна фамилия. Той става по време на Втория триумвират консул и е от партията на Гай Юлий Цезар.

За участието му против Серторий в Испания Балб и фамилията му получават от Помпей римско гражданство. Балб е един от главните финансити в Рим и помага за осъществяването на Първия триумвират. Придружава тогавашния пропретор Цезар като praefectus fabrum в Испания (61 пр.н.е.) и в Галия (58 пр.н.е.). Става частен секретар на Цезар. След убийството на Цезар, Балб е съвестник на Октавиан Август и 43 или 42 пр.н.е. става претор.

През 40 пр.н.е. Корнелий Балб е избран за суфектконсул. За пръв път се дава на чужденец тази чест. Смъртната му дата е неизвестна.

Балб води дневник за важните събития за своя и на Цезар живот.[1] Осмата книга за Галските войни, написана от приятеля му Авъл Хирций, е посветена на него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цицерон, Briefe, iv. Seite 62); Pro Balbo; E. Jullien, De L. Cornelio Balbo Maiore (1886).
  • Jochen Bleicken, Augustus. Eine Biographie. Alexander Fest, Berlin 2000. ISBN 3-8286-0136-7
  • Werner Dahlheim, Julius Caesar. Die Ehre des Kriegers und die Not des Staates. Schöningh, Paderborn 2005. ISBN 3-506-71981-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светоний, Caesar, 81).