Гай Требоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гай Требоний
римски военачалник
Роден: 90-те пр.н.е.
неизв.
Починал: 43 г. пр.н.е.

Гай Требоний е военен командир и политик от късната Римска република, съучастник в убийството на Юлий Цезар и първият убит от тях.

Като народен трибун през 55 пр.н.е. Гай Требоний предлага закон за продължаване на пълномощията на Цезар в Галия.

Избран е за претор през 48 пр.н.е. и през 47 пр.н.е. е изпратен в Испания, за да се бие с войската на Помпей.

През 45 пр.н.е. става суфектконсул.

Участието му в убийството на Цезар се състои в това, че Требоний задържа Марк Антоний, като го заговаря пред заседателната зала на Сената, докато убийците намушкват Цезар.[1].

През 43 пр.н.е. Требоний е проконсул в Азия, предоставена му още от Юлий Цезар. По предложение на Цицерон, Сенатът обявява Требоний за враг на народа. На път за провинция Сирия, Публий Корнелий Долабела се отбива в Смирна, където е седалището на Требоний. Требоний не го пуска в града, но Долабела прониква тайно. Войниците му заварват Требоний е леглото и го убиват. Отсичат му главата и я набучват на трибуната на главния площад.

Требоний е написал книга с изказвания на Цицерон.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]