Гней Домиций Калвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гней Домиций Калвин.

Денарий на Гней Домиций Калвин от около 39 пр.н.е.

Гней Домиций Калвин (Gnaeus Domitius Calvinus) e политик на късната Римска република.

Произлиза от благородническата фамилия Домиции, клон Калвин и е син на Марк Домиций. През 62 пр.н.е. е легат на Луций Валерий Флак в Азия.[1] 59 пр.н.е. народен трибун, 56 пр.н.е. претор.[2]

През 54 пр.н.е. Калвин кандидатства за консул с още трима други - Гай Мемий, Марк Валерий Месала Руф и Марк Емилий Скавър и през юли 54 пр.н.е. участва в подкупа на избиратели в борбата за нови консули.[3] До края на годината изборите не могат да се състоят. Трибун Гай Мемий го дава на съд за подкупи.[4] Следва няколко месечен интеррегнум. За 53 пр.н.е. е избран за консул заедно с Марк Валерий Месала Руф. Службата си започват едва през юли 53 пр.н.е.[5] Когато консулите искат да изберат техните наследници, по тях хвърлят камъни и ги раняват[6] и те не могат да проведат изборите по време на мандата си.

По време на гражданската война 49-45 пр.н.е. участва на страната на Юлий Цезар и е един от командващите в битката при Фарсала.[7] През 47 пр.н.е. става управител на Мала Азия.[8]

През 45 пр.н.е. Калвин става понтифекс.

На сутринта на 15 март 44 пр.н.е., малко преди неговото убийство, Цезар се среща в къщата на Калвин с профета Спурина.[9]

След убийството на Цезар 44 пр.н.е., той е на страната на Октавиан.

През 40 пр.н.е. e за втори път консул. Колега му е историкът Гай Азиний Полион. Те не служат до края на годината и за суфектконсули са избрани Луций Корнелий Балб Стари и Публий Канидий Крас.

От 39 до 36 г. пр.н.е. Калвин е управител на цяла Испания и води няколко войни. За успехите му е наречен император и на 17 юли 36 пр.н.е. празнува триумф в Рим.[10] Калвин строи с пари от плячката на местото на изгорялата сграда къщата на pontifex maximus, на Регия, на Форум Романум. Той е и в колегията на Арвалските братя през 20 пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, pro Valerio Flacco 31, 68.
  2. Цицерон, pro Sestio 113; in Vatinium testem interrogatio 16.
  3. Цицерон, ad Atticum 4, 15, 7; 4, 17, 2; ad Quintum fratrem 2, 15, 2; 3, 1, 16.
  4. Цицерон, ad Atticum 4, 17, 3ff.; ad Quintum fratrem 3, 2, 3.
  5. Дион Касий, 40, 17, 1; 40, 46, 1.
  6. Цицерон, Scholia Bobiensia, p. 343 Or.; Дион Касий, 40, 46, 3.
  7. Юлий Цезар, Bürgerkrieg 3, 89, 3; Апиан, Bürgerkriege 2, 76; Плутарх, Pompeius 69, 1; Caesar 44, 1.
  8. Дион Касий, 42, 49, 1.
  9. Валерий Максим, 8, 11, 3.
  10. Triumph-Fasten; Дион Касий, 48, 42.