Гней Корнелий Лентул Клодиан (консул 72 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Гней Корнелий Лентул.

Гней Корнелий Лентул Клодиан
Gnaeus Cornelius Lentulus Clodianus
римски политик
Cornelia50.jpg
Денарий на Лентул Клодиан, 88 пр.н.е.
Роден
около 113 г. пр.н.е.
Починал
1-ви век пр.н.е. (113 г.)
Семейство
Род Корнелии 
Баща Гней Корнелий Лентул, Марк Клавдий Марцел
Майка неизвестна
Братя/сестри Гай Корнелий Лентул Батиат
Публий Корнелий Долабела
Марк Клавдий Марцел Езернин (военен)
Съпруга неизвестна
Деца Гней Корнелий Лентул Клодиан

Гней Корнелий Лентул Клодиан (на латински: Gnaeus Cornelius Lentulus Clodianus) e политик на късната Римска република.

Произлиза чрез осиновяване от клон Лентул на фамилията Корнелии. По рождение е от плебейска фамилия и Гней Корнелий Лентул (консул 97 пр.н.е.) го осиновява.

Гней Клодиан първо е народен трибун. През 89 пр.н.е. се бие при консула Гней Помпей Страбон в Съюзническата война.[1] От 88 пр.н.е. е магистър на Монетния двор.[2] През 82 пр.н.е. е в групата на привържениците на Сула, които след Съюзническата война се връщат в Рим.[3] През 75 пр.н.е. става претор.

През 72 пр.н.е. е избран за консул заедно с Луций Гелий Публикола. Бие се против Гай Вер, пропретор на Сицилия. Има загуба в борбата против въстаналите роби на Спартак.[4]

През 70 пр.н.е. е избран за цензор заедно с консулския му колега Публикола. Те изключват 64 сенатори от сената. След три години е легат при Помпей във войната против морските грабежници. Следващата година подкрепя издаденият от Манилий Rogatio за даване на Помпей главното командване на римската войска на Изток.[5] Клодиан е патрон на градовете Oropos и Temnos[6]. Той е и добър оратор.[7]

Неговият син Гней Корнелий Лентул Клодиан e претор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl-Ludwig Elvers, [I 48] C. Lentulus Clodianus, Cn., Der Neue Pauly. Bd. 3 (1997), Sp. 174.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas Robert Shannon Broughton, The Magistrats of the Roman Republic 3,67.
  2. Roman Republican Coinage, 345
  3. Цицерон: Brutus 308; 312.
  4. Салустий: Historien 3, 106.
  5. Цицерон, pro lege Manilia 68.
  6. Цицерон, pro L. Valerio Flacco 45.
  7. Цицерон, Brutus 230; 234.