Марк Валерий Месала Нигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марк Валерий Месала.

Марк Валерий Месала Нигер (на латински: Marcus Valerius Messalla Niger; * 104 пр.н.е.; † 50 пр.н.е.) е политик и оратор на Римската република през 1 век пр.н.е.

Той е син на Марк Валерий Месала, който е легат през 90 пр.н.е., внук на Маний Валерий Месала (вероятно управител на провинция Азия през 120 пр.н.е.) и правнук на Марк Валерий Месала (консул 161 пр.н.е.).[1] Месала първо е два пъти военен трибун и след това през 73 пр.н.е. квестор. 64 пр.н.е. е преторпретор urbanus, когато Цицерон e консул. През 61 пр.н.е. е избран за консул заедно с Марк Пупий Пизон Фруги Калпурниан. За разлика от колегата си Месала иска Публий Клодий Пулхер да бъде разследван за неговото държание по време на празника на Bona Dea.

59 пр.н.е. Месала е в комисия за провеждане на закона на Цезар за разпределението на земята. През 55 пр.н.е. той е цензор и се грижи с колегата си Публий Сервилий Вация за регулирането на Тибър. Три пъти е интеррекс (55, 53 и 52 пр.н.е.). От 73 пр.н.е. е в колегията на понтифексите.

Той е известен оратор[2] и събирал доказателства през 80 пр.н.е. за защитата на Секст Росций от Америя.[3]

Месала се жени за сестра на оратора Квинт Хортензий [4] и има един син Марк Валерий Месала Корвин (консул 31 пр.н.е.) и две дъщери Валерия, eдната се омъжва за Квинт Педий Балб, племенник на Гай Юлий Цезар, а другата за Сервий Сулпиций Руф, син на консула от 51 пр.н.е. Сервий Сулпиций Руф.

Месала се жени повторно за Пола, която напуска първия си съпруг Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.), с когото има син Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. T. R. S. Broughton, The magistrates of the Roman republic, Bd. 3: Supplement, 1986, S. 212.
  2. Цицерон, Brutus 247.
  3. Цицерон, Pro Sexto Roscio Amerino 149.
  4. Цицерон, ad Fam. viii. 2, 4, by whom he had at least one son, No. 7. ;Дион Касий, xxxvii. 46.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]