Сервий Сулпиций Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сервий Сулпиций Руф
римски юрист
Роден
Починал
Семейство
Деца Сулпиция Старша

Сервий Сулпиций Руф също Сервий Сулпиций Лемония Руф (на латински: Servius Sulpicius Rufus; Lemonia; * 106 пр.н.е.; † 43 пр.н.е.) е политик, оратор и юрист на късната Римска република.

Произлиза от фамилията Сулпиции. Ваща му Квинт e от клон Лемония и конник. Той следва заедно с приятеля си Цицерон реторика и през 78 пр.н.е. го придружава до Родос и понеже разбира, че няма да достигне ораторските качества на Цицерон става юрист.[1] Неговият учител по право е Гай Аквилий Гал.[2]

През 75 или 74 пр.н.е. той е квестор и 65 пр.н.е. претор. През 63 пр.н.е. кандидатсва за консулат, но е победен от Луций Лициний Мурена и го дава безуспешно на съд за подкуп. През 52 пр.н.е. той води като интеррекс успешния избор за единствен консулат на Помпей. През 51 пр.н.е. е избран вече за консул заедно с Марк Клавдий Марцел.

През гражданската война застава, след обмисляне, на страната на Юлий Цезар, който през 46 пр.н.е. го прави проконсул на провинция Ахея. Разболява се и умира 43 пр.н.е., когато е на сенатска мисия до Марк Антоний в Мутина. Получава бронзова статуя по изискване на Цицерон на Ростра и държавно погребение.

Сулпиций пише на юридически теми,[3] като Pro или Contra Aufidiumi и против Мурена и еротични стихотворения.

Той има син със същото име, който не е политически активен и дъщеря Сулпиция Старша, която е поетеса.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • R. Schneider: De Servio Sulpicio Rufo. Leipzig 1834.
  • O. Karlowa: Römische Rechtsgeschichte. Band i. Leipzig 1885.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, Brutus 41.
  2. Помпоний, Pandekten D(igesta), 1,2,2,43.
  3. Цицерон, Ad Familiares 4, 5 und 12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]