Гай Марций Фигул (консул 64 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Марций Фигул (Gaius Marcius Figulus ) е политик на Римската империя от 1 век сл.н.е.

Гай Марций Фигул вероятно е роден като Минуций Терм, [1] [2], син и внук на Гай, и е осиновен от фамилията Марции.

През 64 пр.н.е. той става консул заедно с Луций Юлий Цезар.[3] Следващата година Фигул помага като оратор на тогавашния консул Цицерон да се бори със заговора на Катилина.[4] На 5 декември 63 пр.н.е. той гласува за смъртните присъди на някои заловени заговорници.[5] Вероятно живее след това още няколко години. Цицерон пише за неговия гроб.[6]

Неговият син Луций Марций Фигул е адмирал през 43 пр.н.е.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Münzer, RE, XIV,2, 1559, 1560, Marcius 63)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DNP, 7, 858, Marcius [I 12]. Caesare et Turmo; Цицерон, ad Atticum 1, 1, 2 Thermus
  2. Дион Касий, 37. Römischen Geschichte. Thomas Robert Shannon Broughton, The magistrates of the Roman republic, 2, S. 160.
  3. Дион Касий, 37, 6, 4; 37, 10, 1; u. a.
  4. Цицерон, Philippica, 2, 12.
  5. Цицерон, Epistulae ad Atticum, 12, 21, 1.
  6. Цицерон, de legibus 2, 62