Квинт Цецилий Метел Кретик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Квинт Цецилий Метел.

Квинт Цецилий Метел Кретик
Quintus Caecilius Metellus Creticus
римски политик
Роден
Починал
около 54 пр.н.е.
Семейство
Баща Гай Цецилий Метел Капрарий

Квинт Цецилий Метел Кретик (на латински: Quintus Caecilius Metellus Creticus; 135 пр.н.е. – + ок. 54 пр.н.е.) e политик през късната Римска република.

Квинт Цецилий Метел Кретик е от плебейския род Цецилии Метели. Неговите брат, баща, дядо, трима чичовци, пра дядо и пра-, пра-дядо са консули.

Неговият дядо Квинт Цецилий Метел Македоник e успешен генерал, бие се в Третата македонска война и донася съобщението за победата от Пидна в Рим.

Кретик е син на Гай Цецилий Метел Капрарий, най-малкият син на Македоник, консул през 113 пр.н.е. и проконсул в Тракия през 112 пр.н.е. За победата си в Тракия получава триумф през 111 пр.н.е.

Кретик е между 74 и 72 пр.н.е. претор и през 70 пр.н.е. като консул помага с други Метели на Гай Вер, [1] съпруг на сестра му Цецилия Метела и управител на Сицилия 73 – 71 пр.н.е.

През 69 пр.н.е. Кретик е консул заедно с Квинт Хортензий и се бие успешно с морските грабежници на Крета. Като проконсул от 68 до 65 пр.н.е. той прави острова провинция. Между него и Помпей се стига до неразбирателство.[2] Затова Помпей пречи за осъществяването на триумфа му до 62 пр.н.е., a Кретик пречи на приемането от Сената на новия ред за Изтока на Помпей до 60 пр.н.е. По време на заговора на Катилина 63 пр.н.е. Кретик е изпратен в Апулия. В края на май 62 пр.н.е. той може да празнува своя триумф.

През 60 пр.н.е. Кретик е посланик в Галия и трябва да попречи на галските племена да се присъединят към хелветите.

От 73 пр.н.е. до смъртта си около 54 пр.н.е. Кретик е понтифекс.[3]

Дъщеря му Цецилия Метела Кретика e омъжена за Марк Лициний Крас Младши, син на Марк Лициний Крас и е известна с нейната гробница на Виа Апия в Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, In Verrem 1, 26.
  2. Плутарх, Pompeius 29.
  3. Цицерон, epistulae ad Atticum 1, 19, 2 – 3.