Квинт Цецилий Метел Кретик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Цецилий Метел.

Квинт Цецилий Метел Кретик
римски политик
Роден: 135 пр.н.е.
Починал: около 54 пр.н.е.

Квинт Цецилий Метел Кретик (на латински: Quintus Caecilius Metellus Creticus; 135 пр.н.е. – + ок. 54 пр.н.е.) e политик през късната Римска република.

Квинт Цецилий Метел Кретик e от плебейския род Цецилии Метели. Неговите брат, баща, дядо, трима чичовци, пра дядо и пра-, пра- дядо са консули. Неговият дядо Квинт Цецилий Метел Македоник e успешен генерал, бие се в Третата македонска война и донася съобщението за победата от Пидна в Рим. Кретик e син на Гай Цецилий Метел Капрарий, най-малкият син на Македоник, консул през 113 пр.н.е. и проконсул в Тракия през 112 пр.н.е. За победата си в Тракия получава триумф през 111 пр.н.е.

Кретик e между 74 и 72 пр.н.е. претор и през 70 пр.н.е. като консул помага с други Метели на Гай Вер, [1] съпруг на сестра му Цецилия Метела и управител на Сицилия 73-71 пр.н.е.

През 69 пр.н.е. Кретик е консул заедно с Квинт Хортензий и се бие успешно с морските грабежници на Крета. Като проконсул от 68 до 65 пр.н.е. той прави острова провинция. Между него и Помпей се стига до неразбирателство.[2] Затова Помпей пречи за осъществяването на триумфа му до 62 пр.н.е., a Кретик пречи на приемането от Сената на новия ред за Изтока на Помпей до 60 пр.н.е. По време на заговора на Катилина 63 пр.н.е. Кретик е изпратен в Апулия. В края на май 62 пр.н.е. той може да празнува своя триумф.

През 60 пр.н.е. Кретик е посланик в Галия и трябва да попречи на галските племена да се присъединят към хелветите.

От 73 пр.н.е. до смъртта си около 54 пр.н.е. Кретик е понтифекс.[3]

Дъщеря му Цецилия Метела Кретика e омъжена за Марк Лициний Крас Младши, син на Марк Лициний Крас и е известна с нейната гробница на Виа Апия в Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, In Verrem 1, 26.
  2. Плутарх, Pompeius 29.
  3. Цицерон, epistulae ad Atticum 1, 19, 2–3.