Гней Корнелий Лентул Марцелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гней Корнелий Лентул Марцелин
Gnaeus Cornelius Lentulus Marcellinus
римски политик
Роден
около 100 г. пр.н.е.
Починал
не по-късно от 45 г. пр.н.е. (99 г.)

РелигияРелигия в Древен Рим
Семейство
РодКорнелии 

Гней Корнелий Лентул Марцелин (на латински: Gnaeus Cornelius Lentulus Marcellinus; * 90 пр.н.е.;† 48 пр.н.е.) е политик на късната Римска република и баща на Лентул Марцелин (квестор при Юлий Цезар).

Марцелин произлиза от клон Лентули на фамилията Корнелии. Той е син на оратора Публий Корнелий Лентул Марцелин и Корнелия и внук на Марк Клавдий Марцел (претор 73 пр.н.е.), който е осиновен от фамилията Лентул.

Марцелин е женен два пъти. Втората му съпруга е Скрибония,[1] която 40 пр.н.е. става втора съпруга на бъдещия император Октавиан Август.

През 76 пр.н.е. Марцелин е квестор в Испания, от 68 пр.н.е. е народен трибун, от 67 пр.н.е. е легат при Помпей и става патрон на Кирена. През 60 пр.н.е. става претор, а през 59 и 58 пр.н.е. е пропретор в Сирия.[2]

През 56 пр.н.е. е избран за консул заедно с Луций Марций Филип. Марцелин е представител на оптиматите и се опитва да се бори с членовете на първия триумвират Юлий Цезар, Помпей и Марк Лициний Крас. След консулата си се оттегля от политиката.

Марцелин е член на жреческата колегия septemviri epulonum.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CIL 6.26033: Libertorum et familiae Scribonae Caes. et Corneli Marcell. f. eius>
  2. Плутарх, Помпей, 51.