Луций Волкаций Тул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Волкаций Тул.

Луций Волкаций Тул (Lucius Volcacius Tullus; Volcatius; * 108 пр.н.е.; † 49 пр.н.е.) e политик на късната Римска република.

През 66 пр.н.е. е избран за консул заедно с Маний Емилий Лепид. [1] Той пречи на кандидатурата за консул за 65 пр.н.е. на Луций Сергий Катилина и потиска неговия първи заговор.[2]

През 56 пр.н.е. сенатът му дава нареждането да даде задачата на Гнай Помпеий Магнус да помогне на египетския цар Птолемей XII да вземе трона. В гражданската война между Гай Юлий Цезар и Помпей той се опитва безуспешно да преговаря между двамата.

Той има два сина: Гай Волкаций Тул и Луций Волкаций Тул (консул 33 пр.н.е.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, de lege agraria 2, 3.
  2. Асконий Педиан 89C (за загубената реч на Цицерон in toga candida); Цицерон, In Catilinam 1, 15; Салустий, Coniuratio Catilinae 18.