Луций Волкаций Тул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Волкаций Тул.

Луций Волкаций Тул
Lucius Volcatius Tullus
римски политик
Роден
108 г. пр.н.е.
Починал
1-ви век пр.н.е. (108 г.)
Семейство
Род Волкации
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Съпруга неизвестна
Деца Луций Волкаций Тул

Луций Волкаций Тул (на латински: Lucius Volcacius Tullus; Volcatius; * 108 пр.н.е.; † 49 пр.н.е.) e политик на късната Римска република.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 66 пр.н.е. е избран за консул заедно с Маний Емилий Лепид.[1] Той пречи на кандидатурата за консул за 65 пр.н.е. на Луций Сергий Катилина и потиска неговия първи заговор.[2]

През 56 пр.н.е. сенатът му дава нареждането да даде задачата на Гней Помпей да помогне на египетския цар Птолемей XII да вземе трона. В гражданската война между Гай Юлий Цезар и Помпей той се опитва безуспешно да преговаря между двамата.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Той има двама сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, de lege agraria 2, 3.
  2. Асконий Педиан 89C (за загубената реч на Цицерон in toga candida); Цицерон, In Catilinam 1, 15; Салустий, Coniuratio Catilinae 18.