Авъл Габиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Габиний.

Авъл Габиний
Aulus Gabinius
римски политик
Aulus Gabinius.jpg
Тетрадрахма от Сирия за проконсул Авъл Габиний
Роден
Починал

Религия Религия в Древен Рим
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Съпруга Лолия (съпруга на Авъл Габиний)

Авъл Габиний (на латински: Aulus Gabinius; † 48 г. пр.н.е. или началото на 47 г. пр.н.е., Салона) е римски политик и военачалник. Той е привърженик на Цезар и важна личност през последните години на Римската република.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 67 г. пр.н.е. като народен трибун Габиний издава закона Lex Gabinia, който дава на Помпей главното командване във войната против пиратите.

През 61 г. пр.н.е. Габиний става претор. През 58 г. пр.н.е. той e консул заедно с Луций Калпурний Пизон Цезонин и помага на Публий Клодий Пулхер да изпрати Цицерон в изгнание.

През 57 г. пр.н.е. е проконсул на Сирия. Помпей го изпраща в Египет, за да върне отново на трона сваленият фараон Птолемей XII. В неговото отсъствие Сирия е нападната от разбойнически банди. Александър, син на Аристобул, се опитва да свали от длъжност висшият жрец на Юдея Хиркан II. Габиний успява да сложи отново ред в провинцията. Затова, че е напуснал провинцията без заповед от Сената и Сибилските книги e съден за предателство (majestas), но е оправдан като невинен.

Заради изнудване (repetundae) e осъден, че е взел 10 000 таланта от фараона. Процедурата по избирането му за консул (ambitus) е прекратена. Габиний отива в изгнание, а имуществото му е конфискувано.

След избухването на гражданската война през 49 г. пр.н.е. Цезар го вика обратно и той започва да му служи. След битката при Фарсала Габиний трябва да закара нови войски в Илирия. По пътя е нападнат от далматите, но успява да стигне до Салона. Там се защитава от нападението на помпеянския военачалник Марк Октавий. Габиний се разболява и умира след няколко месеца през 48 г. пр.н.е. или в началото на 47 г. пр.н.е.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Erwin Bähr: Aulus Gabinius. In Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. ADEVA, Graz 1990, ISBN 3-201-00093-0
  • Giuseppe Stocchi: Aulo Gabinio e i suoi processi. Landi, Florenz 1892