Гай Аквилий Гал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гай Аквилий Гал
C.Aquilius Gallus
римски юрист
Роден
Починал
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна

Гай Аквилий Гал (на латински: Gaius Aquilius Gallus; * 116 пр.н.е.; † пр. 44 пр.н.е.) е един от най-значимите юристи на късната Римска република.

Произлиза от конническото съсловие от плебейската фамилия Аквилии, клон Гал и преминава своята сенаторска кариера (cursus honorum) до претура 66 пр.н.е.

Аквилий е ученик на Квинт Муций Сцевола (понтифекс) и учител на Сервий Сулпиций Руф, който пише, че народът много го ценял.

Аквилий живее в Рим, където притежава разкошна къща на Виминал, понякога и на остров Церцина.

След службата му като претор той става юрист. Цицерон го нарича баща на formulae de dolo (“Арглистформули“), actio de dolo („Арглистобвинение“) и exceptio doli. Инструментите stipulatio Aquiliana и postumus Aquilianus (за завещания) носят неговото име.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • B. Kübler: Der Process des Quinctius und C. Aquilius Gallus. In: Zeitschrift der Savigny-Stiftung für Rechtsgeschichte, romanist. Abt. 14 (1893) S. 54 – 88. Digitalisat
  • T. Giaro: Aquilius [I 12]. In: Der Neue Pauly I (1996), S. 938.
  • Paul Jörs, Elimar Klebs, Aquilius 23, RE, II,1, 327, 330
  • Wolfgang Kunkel: Herkunft und soziale Stellung der römischen Juristen. 2. Aufl., Graz 1967, S. 21 – 22.
  • J. Platschek: Der auctor defensionis in Ciceros Rede für A. Caecina. In: Zeitschrift der Savigny-Stiftung für Rechtsgeschichte, romanist. Abt. 121 (2004) S. 323 – 335.
  • Franz Wieacker: Römische Rechtsgeschichte. Bd. 1. München 1988, S. 600 – 601.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Помпоний, Pandekten D(igesta), 1,2,2,43.
  • Цицерон, Brutus 154.; ad Atticum 1,1,1.; pro Quinctio 1, 17; pro Caecina 78; pro Balbo 45; Topica 51; pro Cluent.ok.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Gallus, Gaius Aquilius v. 2, p. 223, London, 1870