Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Гелий Публикола.

Луций Гелий Публикола
L. Gellius L.f.L.n. Poplicola
римски политик
Роден
Починал
31 г. пр.н.е.
Семейство
БащаЛуций Гелий Публикола[1][2]
МайкаПола (съпруга на Публикола)
Братя/сестриМарк Валерий Месала Корвин

Луций Гелий Публикола, също Попликола (на латински: Lucius Gellius Publicola; Poplicola), e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е.

Произход и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той произлиза от фамилията Гелии. Син е на Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.) и Пола, която напуска първия си съпруг и се омъжва за Марк Валерий Месала Нигер (консул през 61 пр.н.е.). Гелий става полубрат на Марк Валерий Месала Корвин (консул 31 пр.н.е.).

През 36 пр.н.е. Луций Гелий Публикола е избран за консул заедно с Марк Кокцей Нерва.

Като млад е привърженик на Публий Клодий Пулхер и е нападан в много стихотворения на Катул. Изглежда има връзка с мащехата си, втората жена на баща му.[3]

След убийството на Гай Юлий Цезар Гелий отива със заговорниците в Азия. Там участва в заговори против Брут и Гай Касий Лонгин. Застъпването на полубрат му Марк и майка му Пола го спасява от екзекуция.[4] Той бяга при Марк Антоний и има монети, които свидетестват, че около 41 пр.н.е. е квестор propraetore.[5] През 36 пр.н.е. той става консул.

При избухването на гражданската война Гелий се присъединява отново към Марк Антоний и командва дясното крило на флотата му в битката при Акциум.[6] След това няма сведения за него. Вероятно е убит по време на битката или малко след това.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гелий Публикола е женен за Семпрония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. L. Gellius (18) L. f. L. n. Poplicola // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 1822 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. Валерий Максим, Factorum et Dictorum Memorabilium Libri Novem, v.9.§1.
  4. Дион Касий, Roman History, xlvii.24; Ливий, Periochae, 122. Архив на оригинала от 2010-09-24 в Wayback Machine.
  5. Екхел, vol. v. p. 223.
  6. Плутарх, Antony, 65 – 66; Велей Патеркул, History of Rome, ii.85.