Германик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Германик
римски генерал
Germanicus.jpg
Бюст на Германик в Лувъра, Париж
Лични данни
Пълно име Германик Юлий Цезар
Роден 24 май, 15 пр.н.е.
Лугдунум, Римска империя
Починал 10 октомври, 19 г. от н.е.
Антиохия, Сирия
Погребан в Мавзолей на Август
Семейство
Династия Юлиево-Клавдиева
Баща Нерон Клавдий Друз
Майка Антония Млада
Брак Агрипина Стара
Потомци Нерон Цезар
Друз Цезар
Калигула (император)
Агрипина Млада (императрица)
Юлия Друзила
Юлия Ливила
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Германик Юлий Цезар (на латински: Germanicus Julius Caesar) е виден римски пълководец през ранната Римска империя, член е на Юлиево-Клавдиевата династия. Прозвището Германик получава през 9 г. от н.е. в чест на победите му в Германия.

Германик е син на Нерон Клавдий Друз (брат на император Тиберий) и Антония Млада — дъщеря на Марк Антоний. Жени се за Агрипина Стара — внучка на Октавиан Август, която му ражда 9 деца. Две от тях умират много малки, трето умрира в детските си години, а останалите 6 са:

Германик е изключително популярен сред гражданите на Рим, които ентусиазирано честват неговите победи на Балканите и в Германия. Той също е и любимец на Август, който гледа на него като свой наследник на императорския пост.

През 4 г. от н.е. Август осиновява Германик. През 12 г. Германик става консул. След смъртта на Октавиан Август през 14 г. от н.е. Сенатът определя Германик за главнокомандващ на силите в Германия. Тиберий става император, но e много непопулярен. Не желаейки да приемат Тиберий за император, въстаналите рейнски легиони провъзгласяват Германик за император. Германик отказва, оставайки верен на чичо си. От 14 до 16 г. води успешни военни кампании в Германия като отмъщение за изтреблението на XVII, XVIII и XIX легион под командването на Вар в битката при Тевтобургската гора през 9 г. Той умира в Антиохия, Сирия през 19 г., където е изпратен като управител от Тиберий, който завиждал на успехите му. Около смъртта му има спекулации и няколко източника казват, че е отровен от Гней Калпурний Пизон, управител на Сирия, по заповед на император Тиберий.

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Негови скулптури[редактиране | edit source]

Смъртта на Германик[редактиране | edit source]

Убиването на Германик, картина


Монети с неговия лик[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]