Гай Попей Сабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Попей Сабин (Gaius Poppaeus Sabinus; † 35 г. сл.н.е.) e римски политик. Той произлиза от богатата фамилия Попеи от Помпей и е брат на Квинт Попей Секундус.

Гай Попей e дядо по майчина линия на Попея Сабина, римска императрица и втора съпруга на император Нерон.

Той e баща на Попея Сабина Старша, която дава на дъщеря си Попея Сабина дядовото име, след като съпругът ѝ Тит Олий пострадва от скандала със Сеян.

През 9 г. той e консул заедно с Квинт Сулпиций Камерин. След това до смъртта си той e legatus Augusti pro praetore (управител) на провинция Мизия. Тиберий му дава през 15 г. и провинциите Ахея и Македония. За победата му над бунтуващите се траки той получава през 26 г. триумф. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 4, 46. Тацит описва обширно тракийското въстание и неговото потушаване.