Марк Юний Силан (консул 15 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Юний Силан.

Марк Юний Силан
римски политик
Роден
Починал
около 38 г.
Семейство
Братя/сестриГай Юний Силан
Юния Торквата
Съпруганеизв.
ДецаЮния Силана
Юния Клавдила

Марк Юний Силан (на латински: Marcus Iunius Silanus; * 28 пр.н.е.; † 24 май 38) e политик от ранната Римска империя и приятел на император Тиберий, а Калигула е негов зет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от високопоставената фамилия Юнии, клон Юний Силани. Син е на Гай Юний Силан (консул 10 г.) и Апия Клавдия. Брат е на Гай Апий Юний Силан и на сенатора Децим Юний Силан, който има афера с Виспания Юлия, и на весталката Юния Торквата.

От 1 юли 15 г. Юний Силан е суфектконсул на мястото на Гай Норбан Флак заедно с Друз Юлий Цезар, който е консул през тази година. Приет е в жреческата колегия Арвалски братя (frater Arvalis). Чрез влиянието му при Тиберий, той успява да върне през 20 г. брат си Децим, изгонен 17 години преди това заради прелъстяване на внучката на Август[1].

Марк Юний Силан е влиятелен оратор[2] и има право в сената да дава пръв своя глас[3].

Той е баща на Юния Клавдила, която през 33 г. се омъжва за бъдещия император Калигула[4]. Калигула мрази Марк Юний Силан и го тероризира. Марк Юний Силан се самоубива през май 38 г. като си разрязва с бръснарски нож гърлото.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • NN. Hohl, „Iunius Nr. 174, M. Iunius Silanus C.f.“, RE 19. Halbband (1917), Sp. 1098
  • Prosopographia Imperii Romani, (PIR²) (1966), I 832
  • Rudolf Hanslik, Iunius 16. M. I. Silanus., Der Kleine Pauly, Bd. 2 (1967), Sp. 1559f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 3, 24, 3f.на английски
  2. Tacitus Annalen 3, 24, 3; Филон Александрийски, Gesandtschaft zu Gaius 62, 167R; Дион Касий, 59, 8, 4
  3. Филон, Gesandtschaft zu Gaius 75, 169 R; Дион Касий, 59, 8, 6.
  4. Тацит, Annalen 6, 20, 1.; Светоний, Caligula, 12, 1 2; Дион Касий, 58, 25, 2.
  5. Филон, Gesandtschaft zu Gaius 62ff.; Сенека, Apokolokyntosis 11, 2f.; Светоний, Caligula. 23,3; Дион Касий, 59, 8, 4.