14

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за четиринадесетата година от новата ера. За числото четиринадесет вижте 14 (число).

<< 1 век >>
Czapek60.jpg
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00
Границите на Римската империя и нейните провинции през 14 г.
Мавзолеят на Август.

14 (четиринадесета) година е обикновена година, започваща в понеделник по юлианския календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]

  • Последна година от принципата (27 г. пр.н.е.–14 г.) на Октавиан Август.
  • Консули на Римската империя са Секст Помпей и Секст Апулей.
  • Провежда се преброяване, което установява 4 937 000 римски граждани.
  • Римският сенат забранява на мъжете да носят копринени дрехи.
  • Германик заминава да поеме командването на войските по река Рейн. Скоро съпругата и децата му се присъединяват към него, а на малкият Гай Цезар войниците дават прозивището Калигула.[1]
  • 19 август — в Нола умира първият римски император Октавиан Август.[1]
  • Единственият останал жив внук на Август, Агрипа Постум е убит.
  • Септември:
    • Завещанието на Август е прочетено публично, той е погребан с държавни почести, а пепелта му е поствена за съхранение в построения от него мавзолей.[2]
    • 17 септември – провежда се заседание на Сената, на което е прието Август да бъде обожествен и да получи съответните божествени почести, включително и свой храм в Рим.[2]
    • Тиберий официално е потвърден като нов прицепс и получава титлата aвгуст. Начало на неговия принципат (14–37 г.).
    • Избухват брожения в рейнските и панонските легиони, които са за бързо потушени от Германик и Друз.[2]
  • Единствената дъщеря на Август,Юлия, умира в Региум по време на своето изгнание след като се подлага, вероятно доброволно, на гладуване.[3]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 372
  2. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 373
  3. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 375