50 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 1 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

50 (петдесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Римската република (жълто) през 50 г. пр.н.е.
  • Консули на Римската република са Луций Емилий Павел и Гай Клавдий Марцел Младши.
  • 1 март – консулът Марцел предлага преразпределяне на провинците и бързо назначаване на нови управители като особено акцентира на Галия. Народният трибун Гай Курион, основен застъпник по това време на каузата на Цезар, налага вето. Целта на оптиматите е да попречат на Цезар да се кандидатира и да бъде избран за консул придобивайки законен имунитет.
  • Лято – Цезар посещава Цизалпийска Галия, където е приет тържествено като победител във война. Поради очаквана нова атака от страна на партите, се стига до съгласие Цезар и Помпей да предадат по един легион за подсилване на войските в Сирия. Помпей да предостави легиона, който той по-рано е пратил в помощ на Цезар, което означава че последният реално се лишава от два легиона.[1]
  • 1 декемвриСенатът приема с 370 за и 22 против предложението на Гай Курион, според което Цезар и Помпей трябва да се откажат едновременно от командването на войските и провинциите си без да се опоменава точна дата или срок.[2][3]
  • 10 декември – мандатът на Курион изтича и той напуска Рим, за да се присъедини към Цезар в Равена. В длъжност встъпват новите народни трибуни Марк Антоний и Гай Касий Лонгин, които поемат защитата на каузата на цезарианците в Рим. [4]
  • 18-20 декември – консулите предлагат Цезар да бъде обявен за обществен враг, а Помпей да поеме веднага командването на двата легиона в Италия. Марк Антоний отрича и принязава постиженията на Помпей в цялата му кариера като предлага легионите да бъдат пратени в Сирия.[4][5]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 269
  2. TSi Sheppard. „Pharsalus 48. Caesar and Pompey – Clash of Titans“. Osprey Publishing, 2006. стр. 18
  3. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 421
  4. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 270
  5. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 422