Анио Ветус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анио Ветус на Есквилин

Анио Ветус (Anio Vetus) e акведукт за водоснабдяване на древен Рим.

Името му „Анио“ идва от река Аниене (на лат.: Anio). Той е вторият водопровод на Рим и е дълъг 63,7 км.

През 272 пр.н.е. цензорите Луций Папирий Претекстат и Маний Курий Дентат дват нареждане да се строи акведукта Анио Ветус от река Аниене близо до Тиволи за Рим. Финансиран е от плячката от победата в Пировата война. След смъртта на двата цензори през 270 пр.н.е. Марк Фулвий Флак като duovir aquae perducendae завършва строежа през 269 пр.н.е.

Акведуктът е поправян някоколко пъти, през 2 век пр.н.е. от Квинт Марций Рекс, през 33 пр.н.е. от Марк Випсаний Агрипа и през 11 пр.н.е. от Квинт Елий Туберон по нареждане на император Август.

Името си Анио Ветус (Anio Vetus, на латински: vetus, „стар“) получава през 38 г. при започването на строежа на Анио Новус (Anio Novus, novus = „нов“). След построяването на новия акведут водата от Анио Ветус се ползва в голяма част за поливане на градините.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Секст Юлий Фронтин, Des aqueducs de la ville de Rome, Livre I, 6.
  • Samuel Ball Platner, Thomas Ashby, A Topographical Dictionary of Ancient Rome. Oxford University Press, London 1929, S. 12–13 (Online).
  • Lawrence Richardson Jr.: A New Topographical Dictionary of Ancient Rome. Johns Hopkins University Press, Baltimore 1992, S. 11 (Anio Vetus).