Овация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Овацията (на латински: ovatio; на старогръцки: πεζὸς θρίαμβος) е форма на римският триумф[1] и представлява тържествено влизане пеш или на кон на военачалник-победител в Рим.[2] Овацията се получавала, когато войната не е на ниво държави;[3] при победа над „по-недостойни“ противници (като роби и пирати);[3] когато победата е постигната без кръвопролития или с по-малка опасност за генерала и армията му; когато войната не е напълно довършена.[3]

При овацията, честваният влизал в града пеш или на кон.[4] Празнуващият не бил облечен във величествена пурпурна роба (toga purpurea), украсена със злато, а носил обикновена тога (toga praetexta) с каквато се обличали магистратите;[1] в ръцете си не носил скиптър;[1] вместо с лавров венец (corona triumphalis) го окичвали с корона от мирта (ovalis corona);[5] самото шествие не се огласяло от тромпети и не било водено от сената, а в него участвали конници и плебеи.[3] Музиката се осигурявала от музиканти свирещи на флейти, обикновено не присъствали и войниците на генерала.[3] Церемонията завършвала с принасяне на жертва овца, а не като при триумфа – когато в жертва се принасял бик.[6]

Първата овация в историята е на Публий Постумий Туберт,[7] а вероятно най-известната е на Марк Лициний Крас след въстанието на Спартак.[8] Правото на овация имат само сенаторите. През периода на принципата, овация се присъжда само на членове на императорската фамилия.[4] Последният генерал, който не е член на императорското семейство и празнува овация е Авъл Плавций през 47 г.[4]

Получили овация[редактиране | редактиране на кода]

Овациите по времето на Римската република:[9][10]

Овациите по времето на Римската империя:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дионисий Халикарнаски. Roman Antiquities, книга V, глава 47. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
  2. Ovatio. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 23 февруари 2014.
  3. а б в г д The Roman Ovatio (Smith's Dictionary, 1875). // LacusCurtius. Посетен на 24 февруари 2014.
  4. а б в Maxfield, Valerie A.. The Military Decorations of the Roman Army. Berkeley, University of California Press, 1981. ISBN 978-0-520-04499-9. с. 104 – 105. Посетен на 1 март 2014.
  5. Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.
  6. Плутарх. „Живота на Марцел“, 22. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
  7. а б Плиний Стари. „Естествена история“, книга XV, глава 38. // perseus.tufts.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
  8. а б Плутарх. „Живота на Крас“, 11:8. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
  9. G. Rohde. Ovatio, RE XVIII, 1939, стр. 1890 – 1903
  10. T. Robert S. Broughton: The Magistrates of the Roman Republic [MRR], Cleveland, Atlanta, 3 vol., 1968 – 1986
  11. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 19 – 20. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  12. а б в г д е ж з и к л Smith, Andrew. Fasti Triumphales: Roman Triumphs. // attalus.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  13. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 69 – 70. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  14. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 77. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  15. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 92. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  16. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 183 – 184. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  17. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 273 – 274. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  18. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 294. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  19. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 324. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  20. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 373. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  21. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 383. // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
  22. Wikisource Флор, Epitome of Roman History, книга 2:7 – 8
  23. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр 3.// Посетен на 27 февруари 2014.
  24. Lendering, Jona. Arch of Drusus. // livius.org. Посетен на 26 февруари 2014.
  25. Светоний. „Живота на Тиберий“, 9. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
  26. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 554
  27. Светоний. „Живота на Калигула“, 49. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
  28. Дион Касий. Римска история, книга 61:30.2. // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
  29. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 244
  30. Roman Emperors – Titus Flavius Domitianus (A.D. 81 – 96). // luc.edu. Посетен на 26 февруари 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]