274 г. пр.н.е.
(пренасочване от 274 пр.н.е.)
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
274 (двеста седемдесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Маний Курий Дентат (за III път) и Сервий Корнелий Меренда.
- Потушен е бунт в град Цере, а населението му получава гражданство без право на гласуване (civitas sine suffragio).[1]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Пир се завръща у дома след неуспешната си кампания в Италия и нахлува в Македония. Той разбива македонския цар Антигон II Гонат в битка в ждрело на река Аоос и го преследва към вътрешността на царството. Много войници на Антигон го изоставят и се присъединяват към нашественика. Самият македонски цар бяга в Солун, докато Пир установява своя контрол над по-голямата част от Македония и Тесалия.[2]
- Въпреки успеха си Пир не е в състояние да заздрави придобивките си и разграбването на царските гробници в Еге от келтските му наемници, които той оставя за гарнизон в града, обръща настроенията на населението срещу него.[3]
В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Магас се обявява за цар в Кирена и сключва съюз със своя тъст Антиох I насочен срещу Птолемей II. Започва Първата сирийска война между Египет и царството на селевкидите.[4]
- Опитите на Магас да нахлуе с армията си от запад в Египет се провалят след като той е принуден да се бори с атаки на номадски племена в тила си. По същото време Птолемей II е зает с потушаването на бунт сред своите наемници, което не му позволява да се заеме сериозно с разбунтувалия се негов полубрат Магас.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 667
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 221
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 223
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 416