279 г. пр.н.е.
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
279 (двеста седемдесет и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Консули са Публий Сулпиций Саверион и Публий Деций Муз.
- Преговорите за мир между римляните и цар Пир се провалят, а консулите заявяват на пратениците му, че договор може да има само след като той напусне Италия.[1]
- Тиберий Корунканий празнува триумф за победата си над етруските.[1]
- Пир нанася поражение на римляните в битка при Аскулум.[1] Неговите собствени загуби са толкова големи, че след края на сражението заявява: „Още една такава победа – и ние сме загубени!“. Това събитие е свързано с израза „Пирова победа“.
В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]
- Тоенон, който е заменил Хикет като тиран на Сиракуза, е прогонен скоро от града чието население започва да търси помощта на цар Пир срещу картагенците.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
- Голяма келтска войска нахлува в Македония и Тракия. Македонският цар Птолемей Керавън се опитва да се противопостави на нашествието, но е сразен и убит в битка.[3]
- Мелеагър се възкачва на трона на Македония, но не е способен да укрепи властта си и да се справи с предизвикателството на келтското нашествие, поради което скоро е детрониран и заменен от брат му Антипатър II Македонски.[3] Антипатър проявява същото неумение да овладее ситуацията и е убит от стратега Состен, който единствен предотвратява разпадането на царството.[3]
- Разгрома на Керавън оставя пътя към вътрешността на Гърция отворен. Натам се насочват част от келтските банди предвождани от вожда Брен, който с тежки загуби достига чак то Делфи. Там местните гърци, особено етолийците, се организират набързо за защита и успяват да принудят келтите да се оттеглят.[3]
- Келтите основават свое царство в Тракия с център град Тиле.[4]
В Мала Азия[редактиране | редактиране на кода]
- Конфликт между Птолемей II и скоро възкачилия се на трона цар на Селевкидите Антиох I Сотер.[4]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Деметрий II Македонски, македонски цар (умрял 229 г. пр.н.е.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Птолемей Керавън, цар на Македония и Тракия (роден 320 г. пр.н.е.)
- Брен, келтски вожд и основен предводител на Галското (келтското) нашествие на Балканите
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 80
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 667
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 115
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 499