Битка при Екном

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Екном
Първа пуническа война
Информация
Период 256 пр.н.е.
Място Край бреговете на нос Екном, в Сицилия
Резултат Римска победа
Страни в конфликта
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република Картаген
Командири и лидери
Марк Атилий Регул
Луций Манлий Вулзон Лонг
Хамилкар
Ханон
Сили
Около 330 кораба
Прибл. 140 000 гребци и моряци
Около 350 кораба
Над 150 000 гребци и моряци[1]
Жертви и загуби
24 потънали кораба 30 потънали кораба
65 пленени кораба
Битка при Екном в Общомедия
Развитие на битката
(схема на английски език)
Римските бойни линии са в синьо, картагенските – в зелено. От горе – първоначално разположение на силите, по средата – начало на сблъсъка, от долу – развръзка.

Битката при Екном е морско сражение между Рим и Картаген, състояло се през 256 г. пр.н.е., по време на Първата пуническа война.

На път за картагенските владения в Северна Африка римската флота (330 кораба, предвождани от консулите Марк Атилий Регул и Луций Манлий Вулзон) е пресрещната от картагенската (350 кораба начело с Хамилкар и Ханон) при нос Екном, край южните брегове на Сицилия. В последвалия сблъсък квинкверемите, плаващи в центъра на картагенския боен ред, увличат в преследване двамата консули с главните римски сили в открито море. В това време една картагенска ескадра се промъква покрай брега и напада римските транспортни кораби, а друга ескадра атакува в тил римския резерв. В тези два участъка картагенските кораби са по-многобройни, но не успяват да се възползват от това, тъй като римляните разполагат с повече пехота и имат надмощие в абордажните схватки. Развръзката настъпва, когато Регул и Вулзон прогонват своя противник, а след това се връщат да помогнат на притиснатия си ариергард. Картагенската флота отстъпва на части, а десетки квинквереми са блокирани между римляните и сицилийския бряг.[2]

Битката при Екном е едно от най-големите сражения през Античността. От двете воюващи страни в нея вземат участие общо около 290 000 души (в т. ч. войници, но главно моряци и гребци).[3] Римляните губят 24 свои кораба, но потопяват 30 и пленяват 64 картагенски. Разбитата картагенската флота се оттегля в Туниския залив и позволява на римляните да слязат без повече препятствия на африканския бряг.[4] Военните действия в Картагенска Африка завършват година по-късно (през 255 г. пр.н.е.) с разгром на римските нашественици.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Полибий, 1:25-26
  2. Theodor Mommsen. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 44-45 (достъп от Google Books, 27.1.2010)
  3. Хлевов А. А. Морские войны Рима. „Издательский дом Санкт-Петербургского государственного университета“. Санкт-Петербург, 2005: Сражения на море в ходе Первой Пунической войны (достъп от Римская слава, 27.1.2010)
  4. Mommsen. History of Rome. Vol. II, p. 45