Битка при Егадските острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Егадските острови, състояла се на 10 март 241 пр.н.е., е последната морска битка между Картаген и Римската република по време на Първата пуническа война. Категоричната победа на римляните слага край на дълго продължилата война в полза на Рим.

Битка при Егадските острови
Първа пуническа война
Aegadian Islands map.png
Местоположение на Егадските острови (съвр. Егади)
Информация
Период 10 март, 241 пр.н.е.
Място Егадски острови, западна Сицилия
Резултат Решителна римска победа;
Бележи края на първата пуническа война
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svgРимска република Картаген
Командири
Гай Лутаций Катул Ханон Велики
Сили
Около 200 кораба Около 250 кораба
Жертви и загуби
30 потопени кораба 50 потопени кораба
70 пленени кораба

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Войната между Рим и Картаген започва 23 години по-рано (през 264 г. пр. н. е.). Бойните действия се развиват главно в Сицилия и околните морета. Към 242 г. пр. н. е. картагенците държат само три крепости в западния край на острова (Лилибеум, Дрепана и Ерикс). Те са обсадени от римляните откъм сушата, но са снабдявани безпрепятствено по море. След поредица големи успехи в началото на войната, между 255 и 249 г. пр. н. е. няколко римски флоти са унищожени от бури или от врага. Вследствие на големите човешки и материални загуби римският Сенат се отказва от поддръжката на големи военноморски сили.[1][2]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

През 242 г. пр. н. е. нова римска флота от 200 бойни кораба, построени и съоръжени с частни средства, се появява неочаквано край западна Сицилия и блокира пристанищата на Лилибеум и Дрепана. Начело на тези операции е консулът Гай Лутаций Катул. В началото на следващата година в помощ на обсадените крепости се отправя голяма картагенска флота. Планът на нейния предводител, Ханон, е да достави продоволствие на войските в района на Ерикс и Дрепана (начело с Хамилкар Барка) и да натовари оттам войници за решителната битка с римляните. Край Егадските острови пътят на Ханон е преграден от римските кораби, командвани от претора Квинт Валерий Фалтон (вместо Катул, който е ранен при Дрепана). Претоварени с провизии, картагенските кораби са слабо повратливи, а екипажите им са по-зле обучени. По тази причина картагенците търпят пълно поражение. Римляните потопяват 50 и пленяват други 70 вражески кораба.[2][3]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Победата при Егадските острови дава на Рим пълно морско господство в региона. Картаген не може да го оспори отново, тъй като хазната му е изчерпана в резултат на продължителната война. Войските му в Сицилия остават изолирани и по тази причина картагенското правителство иска мир. През същата, 241 г. пр. н. е., е сключен мирен договор, с който Картаген отстъпва на Рим последните си сицилийски владения.[2][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Theodor Mommsen. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 54-55 (достъп от Google Books, 29.1.2010)
  2. а б в William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 654, v. 1 (от The Ancient Library, достъп от 29.1.2010)
  3. Mommsen. History of Rome. Vol. II, pp. 57-58
  4. Mommsen. History of Rome. Vol. II, pp. 58-60