Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)

Обсада и превземане на Пунически Картаген
Конфликт: Трета пуническа война
карта на обсадения пунически град
Период 148 г. пр.н.е. - 146 г. пр.н.е. Място Картаген Резултат категорична римска победа Територия Картаген
Воюващи страни
Римска република	Картаген
Командири
Сципион Емилиан Маний Манилий	Хаздрубал
Сили
80 000 пехота и 4 000 кавалерия	прибл. 500 000 население от които около 90 000 въоръжени (картагенска армия, гвардия и опълчение)
Жертви и загуби
17 000	445 000; 55 000 са взети в робство

Битката за Картаген е завършващия боен акт на Третата пуническа война, който финализира вековната антична битка на Средиземноморието между финикийския град Картаген в Северна Африка (днес предградие на днешен Тунис) и Римската република.

Обсадата започва някъде между 149 и 148 г. пр.н.е. и завършва през пролетта на 146 г. пр.н.е. с пълното унищожаване чрез разрушаване на Пунически Картаген. Мястото е засипано със сол от римляните и е забранено да се строи, въпреки че, по-късно по силата на Lex Rubria на същото място е изграден Римски Картаген.

Събитията

През последните две години от своето съществуване, Картаген чиято пуническа история датира от 814 г. пр.н.е., т.е. от 66 години преди легендарното основаване на Древен Рим, се налага да изневери на вековната си привързаност към лукса, търговията и парите.

Външната войска на Картаген е разбита в Третата пуническа война при Неферис. Картаген е обкръжен от многократно превъзхождаща го армия и е без надежда за външна подкрепа. Попаднали в капана на своя картагенски тофет, картагенци построяват флот с гредите от жилищата си, като използват косите на жените за въжета. Този импровизиран флот, излиза на внезапна морска вилазка от замаскиран изход на вътрешното пристанище, но командващия го адмирал проявява нерешителност и отлага морския бой за следващия ден, с което губи ефекта от изненадата, а с това и последния отчаян опит за спасение на Картаген.

Гладът е съюзник на римляните. След няколко несполучливи опита на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански да премине през стените и да проникне в пристанищата, най-накрая това се случва. След този първи успех, битката продължава още 6 денонощия, като се отбранява улица по улица и къща по къща и човек по човек. Всички картагенци се превръщат на бойци, но силите са неравностойни.

Различни са данните за избитите, както и за оцелелите. Около 50 000 от оцелелите във войната били продадени в робство. На седмия ден, Сципион с римляните достига до цитаделата на Бирса, където е пощаден живота на няколко хиляди оцелели.

Храмът на Ешмун се превръща в последно убежище на пуните. Гвардията на картагенския пълководец Хаздрубал, жена му и децата му издъхват ог глад. Хаздрубал взема отчаяно и тайно решение "да си надене картагенска маска" и да стигне до Сципион, за да го помоли за милост, но легендата разказва, че жена му разбирайки за неговия план, се качва на терасата на храма заедно с децата и се обръща към Сципион:

„

О, римлянино, бъди щастлив, след като успя да се възползваш от правото на победителя. Моля се на картагенските богове, но и на теб, да накажеш справедливо Хаздрубал, който предаде своята родина, своите богове, жена си и децата си.

“

След тези думи, тя се хвърля в предварително запалена клада заедно с децата си и мнозина от най-фанатизираните защитници на града. Годината е 147 пр.н.е.

Пророчеството цитирано от Омир, за разрушаването на Троя, се сбъдва и за Картаген. Според други автори, тази съдба застига и Рим с края на Западната Римска империя през 476 г., когато знаците на върховната власт са изпратени от Одоакър на Зенон, но това е друго.

След трагичния край на Пунически Картаген, античните автори твърдят, че римляните зариват и изорават мястото над града и сеят сол в почвата, унищожавайки я, ведно със спомена за Минотавъра и за картагенския тофет.

Следва триумф за Сципион Африкански по Виа Сакра. Това е края на Картаген, но не и на пуните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха. През първите векове от нашата ера, ранното християнство бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на християнството през 2 век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от пуническо присъствие.