Въстание на наемниците на Картаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въстание на наемниците на Картаген
Guerra mercenaria.png
Информация
Период 240 г. пр.н.е. – 238 г. пр.н.е.
Място Северна Африка в близост до Картаген
Резултат Картагенска победа
Воюващи страни
наемната армия от Първата пуническа война Картаген
Командири
Мато†,
Спендий†,
Автарит†,
Нар Хавас,
Зарксас
Ханон Велики,
Хамилкар Барка,
Ханибал†*
Сили
90 000 – 100 000 неизвестни
Жертви и загуби
значителни неизвестни

Въстанието на наемниците вътрешен въоръжен конфликт в Картаген през 240 пр.н.е. – 238 пр.н.е.

Първоначално разбунтувалата се войска от наемници в Първата пуническа война (264 – 241 пр.н.е.) има значителен превес като численост и снабдяване. Картаген успява да постигне обрат във военните действия след като командването е поето от опитния военачалник Хамилкар Барка, който успява да ликвидира бунта и да екзекутира водачите му.

Чрез мирния договор на Гай Лутаций Катул Картаген се задължава да напусне позициите си в Сицилия. Войската е закарана в Северна Африка, където тряба да бъде демобилизирана. Наемните войниците започват да се бунтуват, заради височината на сумата на заплатите им. Така се стига до въстание. Населенито от Северна Африка се присъединява към въстаналите наемници, също и наемниците от Сардиния.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]