Въстание на наемниците на Картаген

Въстание на наемниците на Картаген
Пунически войни
Информация
Период	240 г. пр.н.е. – 238 г. пр.н.е.
Място	Северна Африка в близост до Картаген
Резултат	Картагенска победа
Страни в конфликта
наемната армия от Първата пуническа война Картаген
Командири и лидери
Мато†, Спендий†, Автарит†, Нар Хавас, Зарксас† Ханон Велики, Хамилкар Барка, Ханибал†*
Сили
90 000 – 100 000 неизвестни
Жертви и загуби
значителни неизвестни
Въстание на наемниците на Картаген в Общомедия

Въстанието на наемниците е вътрешен въоръжен конфликт в Картаген през 240 пр.н.е. – 238 пр.н.е.

Първоначално разбунтувалата се войска от наемници в Първата пуническа война (264 – 241 пр.н.е.) има значителен превес като численост и снабдяване. Картаген успява да постигне обрат във военните действия, след като командването е поето от опитния военачалник Хамилкар Барка, който успява да потуши бунта и да екзекутира водачите му.

Чрез мирния договор на Гай Лутаций Катул Картаген се задължава да напусне позициите си в Сицилия. Войската е закарана в Северна Африка, където тряба да бъде демобилизирана. Наемните войниците започват да се бунтуват заради заплатите им. Така се стига до въстание. Населението от Северна Африка се присъединява към въстаналите наемници, както и наемниците от Сардиния.

Литература

• Полибий, The Historie, 1:62.4-63.3, 1:83.5-83.11, 3:28.3
• Klaus Zimmermann: Rom und Karthago. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 3-534-15496-7.
• Dexter Hoyos: Truceless War. Carthage's Fight for Survival, 241 to 237 BC (= History of Warfare. Bd. 45). Brill, Leiden u. a. 2007, ISBN 978-90-04-16076-7.

Външни препратки

• Der Söldnerkrieg – Die Rebellion der Veteranen des punischen Krieges auf kriegsreisende.de