Маний Ацилий Глабрион (консул 191 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маний Ацилий Глабрион.

Маний Ацилий Глабрион (Manius Acilius Glabrio) e римски политик от края на 3 и началото на 2 век пр.н.е. Той е от gens Ацилии и пръв като плебейски homo novus от фамилията си става консул.

Глабрион е народен трибун през 201 пр.н.е. и подсигурява командир Сципион в Африка. През 200 пр.н.е. той става децемвир сакрорум, 197 пр.н.е. едил. Като претор той потушава през 196 пр.н.е. един робски бунт в Етрурия.

През 191 пр.н.е. той става консул заедно с Публий Корнелий Сципион Назика и участва в поход против селевкидския Антиох III, побеждава го във втората битка (191 пр.н.е.) при Термопилите. Бие се с етолийте и обсажда Амфиса в Гърция. След триумфалното си шествие през 190 пр.н.е., той оттегля през 189 пр.н.е. кандидатурата си за цензор, понеже негов противник му прави процес.

С неговия закон lex Acilia de intercalando Глабрион урежда високосните години за жреците.

Неговият син със същото име е също римски политик (суфектконсул 154 пр.н.е.). Като duumvir през 181 пр.н.е. той освещава храма на Pietas в Рим, в който баща му се молил (vota) за битката при Термопилите 191 пр.н.е. и поставя вътре златна статуя на баща си.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий 40, 34, 5–6.