Квинт Фабий Лабеон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Квинт Фабий Лабеон (Quintus Fabius Labeo) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

През 196 пр.н.е. Фабий Лабеон е градски квестор,[1], 189 пр.н.е. е претор и трябва да командва флотата при Ефес, но преди да пристигне войната против Антиох III завършва.[2] Той командва флотата до Крит и освобождава задържаните римски граждани в Гортин. След това пристига в Тракия и освобождава от селевкидите градовете Енос и Маронея и ги пази от нападенията на македонския цар Филип V [3] През 188 пр.н.е. унищожава при Патара в Ликия намиращите се там кораби на Антиох III, както изисква мирният договор.[4] Превзема Telmessos (дн. Фетхие) и се отправя през Атина към Италия. През февруари 188 пр.н.е. празнува морски триумф.[5]

През 184 пр.н.е., след като не го избират за консул,[6] е в тричленна колегия за основаване на гражданските колонии Потенция и Пизаурум (дн. Пезаро)

През 183 пр.н.е. Фабий Лабеон е избран за консул заедно с Марк Клавдий Марцел и става управител на Лигурия и след това там проконсул 182 пр.н.е. През 180 пр.н.е. той е приет в колегията на понтифексите.

По сведения на Светоний той е също поет. [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, 33, 42, 2.
  2. Ливий, 37, 47, 8; 37, 50, 8; 37, 60, 1.
  3. Ливий, 37, 60, 7; 39, 27, 10.
  4. Полибий, 21, 46, 3; Ливий, 38, 39, 2f.
  5. Inscriptiones Italiae, 13,1, S.
  6. Ливий, 39, 32, 6-12.
  7. Светоний, Сантра, Животът на Теренций 4; Цицерон, Брут 81.