Гай Валерий Левин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Валерий Левин.

Гай Валерий Левин (на латински: Caius Valerius Laevinus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е. Той е син на Марк Валерий Левин (консул 210 пр.н.е.) и участва в похода на Марк Фулвий Нобилиор през 189 пр.н.е в Амбракия. През 179 пр.н.е. e пропретор и служи като управител на Сардиния.

През 176 пр.н.е. той е избран за суфектконсул заедно с Квинт Петилий Спурин.[1] Той командва легионите в Лигурия. През 174 пр.н.е. е изпратен в Делфи, 173 пр.н.е. е в Александрия при Птолемей VI Филометор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fasti Capitolini; Ливий 41, 16, 5; 41, 17, 5.