Гай Валерий Левин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Валерий Левин.

Гай Валерий Левин (на латински: Caius Valerius Laevinus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е. Той е син на Марк Валерий Левин (консул 210 пр.н.е.) и участва в похода на Марк Фулвий Нобилиор през 189 пр.н.е. в Амбракия.

През 179 пр.н.е. e пропретор и служи като управител на Сардиния.

През 176 пр.н.е. той е избран за суфектконсул заедно с Квинт Петилий Спурин.[1] Той командва легионите в Лигурия.

През 174 пр.н.е. е изпратен в Делфи, 173 пр.н.е. е в Александрия при Птолемей VI Филометор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fasti Capitolini; Ливий 41, 16, 5; 41, 17, 5.