Гай Ливий Салинатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Ливий Салинатор (Gaius Livius Salinator; * 234 пр.н.е.; † 170 пр.н.е.) e политик на Римската република през края на 3 и началото на 2 век пр.н.е.

Син е на Марк Ливий Салинатор (консул 219 и 207 пр.н.е.).

През 204 пр.н.е. Ливий става едил. Като претор през 202 пр.н.е. командва два легиона в Брутиум. През втората македонска война Ливий ръководи като легат 199/198 пр.н.е. флотски операции. 193 пр.н.е. е началник на конницата в битката при Мутина против боиите.

Въпреки военните си успехи той не е избран за консул през 192 пр.н.е. и става през 191 пр.н.е. за втори път претор. Като такъв и пропретор следващата година той е главнокомандващ на морските сили на Рим и съюзниците му по време на Римско-сирийската война против Антиох III Велики.[1] В края на 190 пр.н.е. е посланик и привлича цар Прусий I на Витиния в римската коалиция.

През 188 пр.н.е. той е избран за консул с колега Марк Валерий Месала. Той отговаря за Цизалпийска Галия (Горна Италия), където основава на него наречения град Forum Livii (днес Форли).

Ливий е от 211 пр.н.е. до смъртта си 170 пр.н.е. в колегията на понтифексите.

Литература[редактиране | edit source]

  • Hans Georg Gundel: Livius I. 14., Der Kleine Pauly. Bd. 3 (1969), Sp. 690–691.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий 36, 45, 3.