Поликсенид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поликсенид
Πολυξενιδας
Роден
Починал

Поликсенид е наварх известен със службата си при селевкидския цар Антиох III Велики.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той произлиза от Родос, но е прокуден от родния си остров по неизвестни причини.[1] За първи път името му се споменава във връзка със събития от 209 г. пр.н.е.. Тогава Поликсенид командва група наемници от Крит по време на експедицията на Антиох в Хиркания.

През 192 г. пр.н.е. селевкидският цар започва война с Римската република като навлиза с армия в континентална Гърция. По времето на този конфликт Поликсенид е назначен за главнокомандващ военноморските сили на Антиох. Сред първите негови действия като такъв е да съдейства за превземането на Халкида. През зимата на тази година е изпратен в Азия, за да събере допълнителни сили. Впоследствие отново е споменат в историческите извори след тежкото поражение на царя от римляните в битката при Термопилите, когато той отново получава началството на селевкидския флот, за да отбранява егейското крайбрежие на Мала Азия и Хелеспонта.

Първоначално Поликсенид е базиран в Лизимахия и когато разбира, че Гай Ливий Салинатор е пристигнал в Егейско море със своите кораби, за да усили римския флот, той убеждава Антиох да му позволи да действа преди римляните да съединят корабите си с морските сили на техните съюзници Пергам и Родос. Позволение е получено, но селевкидския адмирал не успява да спре обединението на вражеските сили, въпреки което той влиза в битка с вражеския флот при Корикус. Численото превъзходство на римляните и съюзниците им изиграва решаваща роля и селевкидския флот губи 10 потопени и 13 пленени кораба, а Поликсенид е принуден да се оттегли с останалите си сили в пристанището на град Ефес. Тук той прекарва зимата в консолидиране на силите си и през пролетта на 190 г. пр.н.е., когато разбира, че част от родоския флот е напуснал базата си, решава да направи нов опит да му попречи да се съедини със съюзниците си. Поради това той влиза в преговори с командира на родоските кораби опитвайки се да го излъже, че е готов да предаде селевкидския флот печелейки достатъчно време, за да атакува изненадващо и да унищожи голяма част от родоската армада от 33 кораби.[2] След този успех Поликсенид отплава към остров Самос, където се надява да влезне в бой с римския флот, но намеренията му са възпрепятствани от буря, която го принуждава да се прибере в Ефес.

Междувременно римляните на Гай Ливий Салинатор са усилени с родоска ескадра от 20 кораби предвождана от Евдам и сами се опитват да подмамят Поликсенид да влезе в бой, но не успяват. Скоро начело на римския флот застава новият командир Луций Емилий Регил, който също не успява да въвлече селевкидския командир в сражение. Антиох III, обаче е решен да провокира решително сражение, което да пречупи равнопоставеността на силите в Егейско море. Поради това той обсажда по суша стратегически незначимия град Нотиум и нарежда на Поликсенид да напусне Ефес с флота и да се придвижи към обсаденото селище, надявайки се този ход да е достатъчен да накара римския флот да напусне базата си на Самос и да влезе в решителна битка.[3][4] Планът на Антиох се оказва успешен. Флотът на Регил напуска базата си и докато събира провизии от град Теос до него достига новината, че селевкидския флот е в непосредствена близост, поради което римляните и съюзниците им бързо отплават в търсене на сражение.

Поликсенид дава решителна битка на римляните при Мионеса, където селевкидския флот се ползва с известно числено превъзходство от 89 кораби срещу 80 римски и родоски. Това не се оказва достатъчно и Поликсенид претърпява решаващо поражение като отстъпва с остатъците от флота си към Ефес.[5] Загубата на 42 кораба се оказва непоправима и Поликсенид губи каквато и да е по нататъшна възможност да оспорва римското морско превъзходство. Скоро след това той заминава за Сирия, за да се присъедини към Антиох и за него повече нищо не е известно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sir William Smith. „A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology: Oarses-Zygia“. J. Murray, 1876. стр. 471
  2. Sir William Smith. „A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology: Oarses-Zygia“. J. Murray, 1876. стр. 163
  3. Robin Waterfield. „Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece“. Oxford University Press, 2014. стр. 126
  4. William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 219
  5. William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 221