Луций Емилий Регил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луций Емилий Регил (на латински: Lucius Aemilius Regillus) e римски политик и военен през началото на 2 век пр.н.е.

Произлиза от фамилията Емилии, клон Регил. Вероятно е син на Марк Емилий Регил (кандидат за консул 214 пр.н.е.). Брат e на Марк Емилий Регил, който го придружава във войната против Антиох III и пада убит през 190 пр.н.е. до oстров Самос.

През 190 пр.н.е. той е претор и ръководи главното командване на римската войска и войската на привържениците на Рим по време на Римско-сирийската война против Антиох III. Побеждава селевкидската флота в морската битка при Мионеса (Myonessos). Следващата година като пропретор празнува морски триумф (triumphus navalis). Построява на Марсово поле един храм за „Морската-Лари“ (lares permarini), който e осветен през 179 пр.н.е. В храма поставя надпис за своята кариера.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Georg Gundel: Aemilius I. 26. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 1, Stuttgart 1964, Sp. 93.
  • Broughton, T.R.S. and M.L. Patterson. The Magestrates of the Roman Republic. London, 1951-60.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

duello magno dirimendo, regibus subigendis, patrandae paci ad pugnam exeunti L. Aemilio M. Aemilii filio [ ] auspicio imperio felicitate ductuque eius inter Ephesum Samum Chiumque, inspectante eopse Antiocho <cum> exercitu omni, equitatu elephantisque, classis regis Antiochi antehac invicta fusa contusa fugataque est, ibique eo die naves longae cum omnibus sociis captae quadraginta duae. ea pugna pugnata rex Antiochus regnumque [ ] eius rei ergo aedem Laribus permarinis vovit.
  • Inscriptiones Latinae selectae 8765.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]