Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гней Манлий Вулзон.
|
Гней Манлий Вулзон Cn. Manlius Cn.f.L.n. Vulso |
|
|---|---|
| римски политик | |
| Роден |
около 227 г. пр.н.е.
|
| Починал |
2-ри век пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Манлии |
| Баща | Луций Манлий Вулзон |
| Майка | неизвестна |
| Братя/сестри |
Луций Манлий Ацидин Авъл Манлий Вулзон Луций Манлий Вулзон |
Гней Манлий Вулзон (на латински: Gnaeus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Той е брат на Луций Манлий Вулзон (претор 197 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).
През 197 пр.н.е. Вулзон става едил и 195 пр.н.е. като претор e управител на Сицилия. През 192 и 191 не успява да стане консул. През 189 пр.н.е. Манлий е избран за консул заедно с Марк Фулвий Нобилиор и получава главнокомандването в Мала Азия, където се бие успешно против галатите.[1] Следващата година той остава проконсул и се грижи за новия ред в Азия след мира с Антиох III. През 187 пр.н.е. се връща в Рим и след начална съпротива на Сената получава триумф.[2] Той не успява през 184 пр.н.е. да бъде избран за цензор.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Georg Gundel: Manlius I. 40., Der Kleine Pauly. Bd. 3, 1969, Sp. 965 – 966.
