Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гней Манлий Вулзон.

Гней Манлий Вулзон (Gnaeus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Той е брат на Луций Манлий Вулзон (претор 197 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).

През 197 пр.н.е. Вулзон става едил и 195 пр.н.е. като претор e управител на Сицилия. През 192 и 191 не успява да стане консул. През 189 пр.н.е. Манлий е избран за консул заедно с Марк Фулвий Нобилиор и получава главнокомандването в Мала Азия, където се бие успешно против галатите.[1] Следващата година той остава проконсул и се грижи за новия ред в Азия след мира с Антиох III. 187 пр.н.е. се връща в Рим и след начална съпротива на Сената получава триумф. [2] . Той не успява през 184 пр.н.е. да бъде избран за цензор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Georg Gundel: Manlius I. 40., Der Kleine Pauly. Bd. 3, 1969, Sp. 965–966.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, 38, 27, 12.
  2. Ливий, 4–50.