Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гней Манлий Вулзон.

Гней Манлий Вулзон (Gnaeus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Той е брат на Луций Манлий Вулзон (претор 197 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).

През 197 пр.н.е. Вулзон става едил и 195 пр.н.е. като претор e управител на Сицилия. През 192 и 191 не успява да стане консул. През 189 пр.н.е. Манлий е избран за консул заедно с Марк Фулвий Нобилиор и получава главнокомандването в Мала Азия, където се бие успешно против галатите.[1] Следващата година той остава проконсул и се грижи за новия ред в Азия след мира с Антиох III. 187 пр.н.е. се връща в Рим и след начална съпротива на Сената получава триумф. [2] . Той не успява през 184 пр.н.е. да бъде избран за цензор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Georg Gundel: Manlius I. 40., Der Kleine Pauly. Bd. 3, 1969, Sp. 965–966.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, 38, 27, 12.
  2. Ливий, 4–50.