Едони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Едоните са тракийско племе, населявало Югозападна Тракия с племенно териториално ядро в Долна Струма до устието ѝ. Свидетелства за едоните са датирани от VI в. пр н.е. - V в. пр. н.е. Със стабилен икономически потенциал и с добра войска едонците са управлявали и контролирали широк терен на изток от Долна Струма и на юг от бизалтите.

Част от вождовете, василевси и първенци, споменати в епоса и в митологическите разкази в древна Елада, са от династическия дом на едоните начело с Дриант и синът му Ликург, Орфей, Рез, Ифидамант, Хипокоон. В митологичните разкази Ликург, син на Дриант, е влязъл в спречкване с Дионис. До нас са достигнали няколко мита. Единият е, че Ликург преследвал кърмачките на Дионис, удрял ги с остен и подгонил самия бог, който по неволя се хвърлил в морето; за тези си постъпки Ликург станал омразен на Олимп и Зевс го ослепил. Аполодор ни разказва как Ликург, цар на едоните, които живеят при Стримон, пръв обидил Дионис и го изгонил. Богът избягал в морето, а вакханките и сатирите били пленени. По-късно те се освободили, Дионис възбудил лудост у царя, който в умопомрачение заклал с брадва собствения си син. Когато се свестил видял, че земята е останала без плод. Едоните чули предсказанието на Дионис, че плодът ще се върне ако Ликург бъде убит, оставили нещастника на Пангей, вързали го за коне и го разкъсали. Диадор ни дава сходна версия на мита, където Дионис поискал да мине от Азия в Европа и се сприятелил с Ликург, “цар на траките при Хелеспонт. Богът прехвърлил на отвъдния бряг първо вакханките, но Ликург заповядал на войниците си да ги нападнат през нощта. Дионис научил това от Харопси и се уплашил, защото бил в момента безсилен. Той се върнал в Азия, взел своята войска, победил траките, ослепил Ликург и дори го разпънал на кръст. За отплата на Харопс предал нему тракийското царство и го научил на тайните обреди в мистериите.

Друг виден представител на династията е Орфей певец, цар и жрец на траките, наследник на Ликурговото царство. По съвета на кентавъра Хирон той помогнал на Язон в подвизите му.

Едни от особено важните неща за икономиката на Елада през VI-IV в. пр. н. е. са били златните и сребърните рудници в планината Пангей, които са били контролирани от едоните. Монетосеченето на едоните е представено от 4 типа, които представят гола фигура, вероятно Хермес, водеща два вола; реверсът носи надпис “Гетас цар на едоните” . Фигурата на голия мъж с воловете се среща при монетите на ореските и ихните. Съвпадения в образите на емисиите са намерени и при дероните, летите, зеелетите, дионисиите. Вероятно това е било много сложна система от дребни обединения, които влизат в единен южнотракийски съюз имащ извънредно ограничени функции и достатъчно аморфна структура. От един от текстовете на Херодот става ясно за междуплеменен антиперсийски съюз. Племената сигурно са били свързани и с култа към Дионис, защото всички основни изображения на южнотракийски монети или възпроизвеждат реални сцени от ритуала на тракийски празненства в чест на Дионис или предават митологични персонажи от неговия антураж.

През първата половина до средата на V в. пр. н. е. едоните осуетяват няколко опита на атиняните да изведат колония в устието на Струма - бъдещия Амфиполис - и дори оглавяват коалиция от местни племена, която разгромява елитна атинска армия между близките селища Драбеск и Датон. Едва тридесет години по-късно атиняните успяват да убедят едоните да позволят основаването на града.

Едни от най-значителните събития, които бележат персийското присъствие в Тракия, са кампанията на Дарий I срещу скитите, походът на Мегабаз и сраженията на Аристагор от Милет с едоните. От Херодотовите сведения разбираме също за разгрома на Аристагор и бягството му в град Миркин, който Дарий е подарил на Хистий. Аристагор се опитал да предприеме поход, обсадил "Енеа ходой" ("Девет пътя"), но не успял да го превземе и сключил примирие, за да се оттегли с чест. Обаче едоните коварно го нападнали през нощта и в схватката според Херодот загинал самият Аристагор. В същото селище по-късно Дарий прави човешко жертвоприношение по време на своя поход срещу Елада.

По време на пелопонеските войни през 424 г. пр. н. е. е бил убит едонския цар Питак, след което едонските селища се отмятат от съюза си с Атина и минават на страната на спартанския пълководец Брасидас. В решителното сражение между спартанци и атиняни при Амфиполис именно едонските контингенти решават победата на спартанците.


Източници[редактиране | edit source]