Хипокоон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хипокоон (на гръцки: Ἱπποκόων, Ἱπποκόωντος, Hippocoön, Hippokoon, „Познавач на коне“) e в древногръцката митология цар на Спарта през 13 век пр.н.е. Той е най-голямият син на Ойбал и нимфата Батия. Полубрат е на Тиндарей и Ираклий.

След смъртта на баща му Ойбал на трона се възкачва полубрат му Тиндарей. Хипокоон изгонва от Спарта полубратята си и става цар на Спарта. Хипокоон има 20 сина, от които са познати: Dorykleus, Skaios, Enarophoros, Euteiches, Bukolos, Lykaithos, Tebros, Hippothoos, Eurytos, Hippokorystes, Alkinus, Alkon, Dorkeus, Enaraiphoros, Sebros, Alkimos, Eumedes и Enarsphoros.

След убийството на Ифит от Херакъл, той отказва прочистването на Херакъл. Херакъл започва война против Нелей и Хипокоон, завладява Спарта, убива Хипокоон и синовете му и дава управлението обратно на Тиндарей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael Grant, John Hazel, "Lexikon der antiken Mythen und Gestalten", dtv, ISBN 3-423-32508-9
  • Robert von Ranke-Graves, "Griechische Mythologie - Quellen und Deutung", rororo, ISBN 3-499-55404-6