Зоил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зоил
Ζωίλος
древногръцки философ
Роден
около 400 г. пр.н.е.
Починал
320 г. пр.н.е. (80 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаКиническа школа
Научна дейност
ОбластРеторика, история, граматика

Зоил (на старогръцки: Ζωίλος, Зоилос, на латински: Zoilus) е древногръцки граматик, оратор-киник, философ-софист.

Той произлиза от тракийския град Амфиполис в Източна Македония и Тракия. Вероятно е ученик на Поликрат. Той е учител на Анаксимен Лампсакски и Демостен. За него се казвало, че говори против всичко и против всеки. Зоил е известен най-вече с критиката си на Платон, Исократ и Омир. Заради критиката му на Омир той е наричан също Homeromastix. Освен това той е исторически писател.[1]

Зоил занася лично своите произведения против Илиадата и Одисеята на Омир в египетска Александрия при фараон Птолемей II Филаделф, без да получи разбиране от него. Зоил вероятно е екзекутиран заради убийство. Някои източници казват, че е разпънат на кръст по заповед на Птолемей II, според други той е изгорен в Смирна. Според други Зоил е хвърлен от скала.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. FGrHist 71.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]