Анаксимен Лампсакски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анаксимен Лампсакски
древногръцки философ
Роден
около; около 380 г. пр.н.е.
Починал
около 320 г. пр.н.е. (60 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Научна дейност
Област История

Анаксимен Лампсакски (на старогръцки: Ἀναξιμένης, Anaximenes, ок. 380 – 320 пр.н.е.) е древногръцки ретор и историк през 4 век пр.н.е.

Анаксимен е син на Аристоклес от древния гръцки град Лампсакос (днес Лампсак). Той следва при киниците Диоген Синопски и Зоил и е противник на Теопомп от Хиос. Вероятно участва в похода на македонския цар Александър Велики против Персия.

Анаксимен е отличен оратор. Той пише обвинителни речи и речи като учебници.[1] Той е вероятно автор на голяма част от учебника Rhetorica ad Alexandrum. Пише множество исторически произведения: една гръцка история (Hellenika) в 12 книги до 362 пр.н.е., една история за бащата на Александър Филип II Македонски (Philippika) в 8 книги и едно произведение за Александър. От историческите книги са запазени само няколко фрагмента. [2] Анаксимен представил Александър в много позитивна светлина.[3] В Александрия той е приет в Канона на десетте най-прочути гръцки историци.[4]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Manfred Fuhrmann: Anaximenis Ars rhetorica quae vulgo fertur Aristotelis Ad Alexandrum. Teubner, Leipzig 1966. 2. Auflage Saur, München 2000, ISBN 3-598-71983-3
  • Mary Frances Williams: Anaximenes of Lampsakos (72). Brill’s New Jacoby

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Julius Brzoska: Anaximenes 3. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2086–2098.
  • Lionel Pearson: The Lost Histories of Alexander the Great (= Philological Monographs No. 20) American Philological Association, New York 1960, S. 243–245.
  • Manfred Fuhrmann: Untersuchungen zur Textgeschichte der pseudo-aristotelischen Alexander-Rhetorik (der "technē" des Anaximenes von Lampsakos). Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz 1965
  • Klaus Meister: Die griechische Geschichtsschreibung. Von den Anfängen bis zum Ende des Hellenismus. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1990, ISBN 3-17-010264-8, S. 93f.
  • Waldemar Heckel: Who's Who in the Age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander's Empire. Blackwell, Oxford u. a. 2006, ISBN 1-4051-1210-7, S. 27.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brzoska (1894), Sp. 2097–2098.
  2. Die Fragmente der griechischen Historiker, Nr. 72.
  3. Meister (1990), S. 94.
  4. Brzoska (1894), Sp. 2096.