Деметрий (киник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Деметрий (на гръцки: Δημήτριος, Demetrios, на латински: Demetrius) е философ киник от Коринт в Рим през 1 век по времето на римските императори Калигула, Нерон и Веспасиан (37 – 71).

Той е добър приятел на Сенека, който често го споменава в ръкописите си.[1][2]

Деметрий също е приятел с Тразеа Пет и присъства при неговото самоубийство по времето на Нерон, както Тацит пише в своите Анали.[3] Според Дион Касий по времето на Веспасиан през 71 г. много философи са изгонени от Рим. Деметрий отива в изгнание заедно с други философи в Гърция.[4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans von Arnim: Demetrios 91. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,2, Stuttgart 1901, Sp. 2843 f.
  • Margarethe Billerbeck: Der Kyniker Demetrius. Ein Beitrag zur Geschichte der frühkaiserzeitlichen Popularphilosophie (= Philosophia antiqua, Band 36). Brill, Leiden 1979, ISBN 90-04-06032-4
  • Margarethe Billerbeck: Démétrios. In: Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques. Band 2, CNRS Éditions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 622 – 623
  • Jan Fredrik Kindstrand: Demetrius the Cynic. In: Philologus 124, 1980, S. 93 – 98.
  • John Moles: Honestius Quam Ambitiosius? An Exploration of the Cynic's Attitude to Moral Corruption in His Fellow Men. In: The Journal of Hellenic Studies 103, 1983, S. 103 – 123.
  • Georg Luck: Die Weisheit der Hunde. Texte der antiken Kyniker in deutscher Übersetzung mit Erläuterungen. Kröner, Stuttgart 1997, ISBN 3-520-48401-3, S. 301 – 309

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сенека, De Beneficiis (On Benefits), vii. 8, 11
  2. Сенека, Epistles, 20.9, 62.3, 67.14, 91.19; De Beneficiis, vii. 1 – 2, 8 – 11; De Providentia; De Vita Beata
  3. Тацит, Annals, 16. 34
  4. Тацит, History, 4.40
  5. Дион Касий, Roman History, Epitome of Book 65