Исидор I Вухирас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исидор I Вухирас
Ισίδωρος Α΄ Βουχειράς
вселенски патриарх
Роден
Починал

Религия Православие

Исидор I Вухира̀с (на гръцки: Ισίδωρος Α΄ Βουχειράς, Βουχηράς, Исидорос Вухирас) е православен духовник от XIV век, вселенски патриарх в Константинопол от 1347 до 1349 година. Исидор е приятел и виден привърженик на Григорий Палама и последовател на исихазма.[1] По време на патриархата си прави опити за подобрение на отношенията с църквата в Русия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1300 година във втория по големина град на Византийската империя Солун.

През юни 1342 година Исидор защитава укриващия се Палама пред Светия синод в Константинопол. Синодът под ръководството на антипаламисткия патриарх Йоан XIV Калека осъжда „нововъведенията“ на Палама, но не и лично него. На 4 ноември 1344 година обаче Палама заедно с междувременно избрания за монемвасийски митрополит Исидор са отлъчени от църквата, както това се разбира от енциклика на партиарха до вярващите и няколко други документа. Когато присъдата над двамата и последователите им е произнесена, в Константинопол се намира и патриарх Игнатий II Антиохийски, който също пише два осъдителни томоса - един дълъг срещу Палама и един по-къс срещу Исидор, публикуван от Лъв Алаций в „De libris ecclesiasticis Græcorum“.[3]

С края на Гражданската война в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх Йоан XIV Калека е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ Исидор Вухирас. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а паламиста и кантакузинист Филотей Кокин - ираклийски митрополит в Тракия.[4][5] След събора на антипаламистките епископи през юли 1347 година, начело с Неофит Филипийски, Йосиф Ганоски и Матей Ефески, който обявява Исидор и Палама за свалени и отлъчени, през август новият патриарх свиква на свой ред паламистки събор в Константинопол, който издава свой томос. Той заклеймяна ереста на Варлаам и Акиндин, Неофит Филипийски и Йосиф Ганоски са прокълнати, а Матей Ефески е третиран повече като схизматик, който би могъл да се осъзнае.[4]

За двете и половина години на константинополската катедра Исидор се опитва да наложи паламитската доктрина на цялата византийска църква. Епископите са избирани измежду привържениците на новата теология, а срещу опозиционерите са взети сериозни мерки. Те идват от всички социални прослойки – клира, монасите, светския елит.[4]

Патриархът уговаря император Йоан VI да започне война с Генуезката република, в която в началото на 1349 година е унищожен целият, току-що създаден византийски флот.[6]

Исидор умира на 2 декември 1349 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fortescue, Adrian. Hesychasm, in: Catholic Encyclopedia, volume VII. New York, Robert Appleton Company, 1910. Посетен на 7 май 2016.
  2. Ἰσίδωρος Α´. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 6 май 2016.
  3. Jugie, Martin. The Palamite Controversy. 3. Kalekas and Akindynos against Palamas (1341-1347). // Посетен на 6 май 2016.
  4. а б в Jugie, Martin. The Palamite Controversy. 4. The triumph of Palamism (1347-1354). // Посетен на 6 май 2016.
  5. Μέγεντορφ, Ιωάννης. Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα. Αθήνα, Δόμος, 1988. σ. 239.
  6. Брокгаузъ, Ф. А., И. А. Ефронъ. Энциклопедический словарь, томъ XIII Имидоэѳиры - Историческая школа. С.-Петербургъ, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1894. с. 365.
  7. Л. А. Дмитриев. Стефан Новгородец. // Пушкинский дом. Архив на оригинала от 11 февруари 2013. Посетен на 7 май 2016.
? монемвасийски митрополит
(? – 17 май 1347)
?
Йоан XIV вселенски патриарх
(17 май 1347 – 2 декември 1349)
Калист I
     Портал „Македония“         Портал „Македония