Направо към съдържанието

Кирил I Лукарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил
Κύριλλος
гръцки духовник
Роден
Починал
27 юни 1638 г. (65 г.)

Религияправославие
Православна църква
Учил вПадуански университет
Канонизация
Празник27 юни
Кирил в Общомедия

Кирил Лукарис (на гръцки: Κύριλλος Λούκαρις (Λούκαρης)) е пет пъти вселенски патриарх в средата на XVII век.[1] Влиянието му над съвременните му православни християни води до тежък разкол в Църквата, наложил свикването на вселенския Яшки събор, чиито съборни определения и решения са потвърдени и над Божи гроб от последвалия Синодален събор в Йерусалим.[2]

Ранни години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Като млад Кирил Лукарис обикаля из Европа и учи във Венеция и Падуанския университет, като пребивава и в Женева на калвинизма. Тези му обиколки формират светогледа, както и богословието му. Теоложките си възгледи излага в студии четени във Венеция, Падуа и Витенберг. Става таен калвинист. Ръкописът на неговия Символ на вярата e запазен в Женева.

Кирил Лукарис одобрява Църквата на Англия. По заръка на александрийския патриарх Мелетий I Пигас (който му е дядо) той участва в сключването на Брестката уния.

Шест години е професор и преподавател по богословие в Православната академия във Вилно, след което се отправя в Александрия.[3] Финансиран е от Максим Галиполски да преведе Библията на димотики.

Кирил Лукарис най-напред е александрийски патриарх (1601–1620), след което и Вселенски патриарх. Въвежда в богослужението днешните кръгли владишки корони, изработвани в Дебър.

Кирил се опитва да реформира Православната църква. Води непримирима борба с Обществото на Исус (йезуитите) с подкрепата на посланиците на Англия, Нидерландия и Швеция в Константинопол, но те го обвиняват пред Високата порта в държавна измяна. Обвинението е потвърдено, след което е екзекутиран от османците чрез удавяне във водите на Босфора, сравнявано с т.нар. наказание в торбата.[4] Веднага след смъртта му е четена анатема за живота и делата му.

  • Strenopoulos, G. Kyrillos Loukaris, 1572-1638: A Struggle for Preponderance between Catholic and Protestant Powers in the Orthodox East. London, SPCK, 1951.
  • Hadjiantoniou, G. A. Protestant Patriarch: The Life of Cyril Lukaris (1572-1638), Patriarch of Constantinople. Richmond (VA), 1961.
  • Pallis, A. Cyril Lukaris, Patriarch of Constantinople. Athens, 1964.
  • Кирил Лукарис (патриарх Константинопольский). Восточное исповедание христианской веры. СПб., 2000 (Mystica christiana).
  • Todt, K.-P. Kyrillos Loukaris. – In: La théologie byzantine et sa tradition (edd. C. G. Conticello, V. Conticello). T. II. Turnhout, 2002, 617-658
  • Tsakiris, V. Die gedruckten griechischen Beichtbücher zur Zeit der Türkenherrschaft. Ihr kirchenpolitischer Entstehungszusammenhang und ihre Quellen. Berlin und New York, 2009 (Arbeiten zur Kirchengeschichte, 111).
  • Стивън Рънсиман. „Патриархът калвинист“, Християнство и култура, 2009, № 6.
Мелетий I → александрийски патриарх
(1601 – 4 ноември 1620)
→ Герасим I
Тимотей II → вселенски патриарх
(4 ноември 1620 – 12 април 1623)
→ Григорий IV
Антим II → вселенски патриарх
(22 септември 1623 – 4 октомври 1633)
→ Кирил II
Кирил II → вселенски патриарх
(11 октомври 1633 – 25 февруари 1634)
→ Атанасий III
Атанасий III → вселенски патриарх
(април 1634 – март 1635)
→ Кирил II
Неофит III → вселенски патриарх
(5 март 1637 – 20 февруари 1638)
→ Кирил II