Кирил I Лукарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил
Κύριλλος
гръцки духовник
Κύριλλος Λούκαρις, Πολεμικό Μουσείο (21870998479).jpg
Роден
Починал

Етнос гърци
Религия Православие
Православна църква
Образование Падуански университет
Кирил в Общомедия

Кирил Лукарис (на старогръцки: Κύριλλος Λούκαρις (Λούκαρης)) е пет пъти вселенски патриарх в средата на XVII век.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дядо му Мелетий Пигас е патриарх на Александрия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Като млад обикаля из Европа и учи във Венеция и Падуанския университет, като пребивава и в Женева на калвинизма. Тези му обиколки формират светогледа, както и богословието му. Теоложките си възгледи излага в студии четени във Венеция, Падуа и Витенберг. Става таен калвинист. Ръкописът на неговия Символ на вярата e запазен в Женева. По заръка на александрийския патриарх Милетий I Александрийски участва в сключването на Брестката уния. Шест години е професор и преподавател по богословие в Православната академия във Вилно, след което се отправя в Александрия. [2]

Кирил одобрява църквата на Англия и е финансиран от Максим Галиполски да преведе на димотики Библията.

Служение[редактиране | редактиране на кода]

Първо е александрийски патриарх (1601–1620), след което и Вселенски. Въвежда в богослужението днешните кръгли владишки корони, изработвани в Дебър.

Кирил се опитва да реформира Православната църква. Води непримирима борба с обществото на Исус с подкрепата на посланиците на Англия, Нидерландия и Швеция в Константинопол, но йезуитите го обвиняват пред Високата порта в държавна измяна и обвинението е потвърдено, след което е екзекутиран от османците чрез удавяне във водите на Босфора, т.е. своеобразно наказание в торбата. [3]

Следствие[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след смъртта му е четена анатема за живота и делата му. Влиянието и разкола който внася в православието Кирил е толкова голямо и ужасно, че се налага свикването на вселенския Яшки събор, чийто съборни определения и решения са потвърдени и над Божи гроб от последвалия синодален събор в Йерусалим. [4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Strenopoulos, G. Kyrillos Loukaris, 1572-1638: A Struggle for Preponderance between Catholic and Protestant Powers in the Orthodox East. London, SPCK, 1951.
  • Hadjiantoniou, G. A. Protestant Patriarch: The Life of Cyril Lukaris (1572-1638), Patriarch of Constantinople. Richmond (VA), 1961.
  • Pallis, A. Cyril Lukaris, Patriarch of Constantinople. Athens, 1964.
  • Кирил Лукарис (патриарх Константинопольский). Восточное исповедание христианской веры. СПб., 2000 (Mystica christiana).
  • Todt, K.-P. Kyrillos Loukaris. – In: La théologie byzantine et sa tradition (edd. C. G. Conticello, V. Conticello). T. II. Turnhout, 2002, 617-658
  • Tsakiris, V. Die gedruckten griechischen Beichtbücher zur Zeit der Türkenherrschaft. Ihr kirchenpolitischer Entstehungszusammenhang und ihre Quellen. Berlin und New York, 2009 (Arbeiten zur Kirchengeschichte, 111).
  • Стивън Рънсиман. „Патриархът калвинист,“ Християнство и култура, 2009, № 6.
Мелетий I александрийски патриарх
(1601 – 4 ноември 1620)
Герасим I
Тимотей II вселенски патриарх
(4 ноември 1620 – 12 април 1623)
Григорий IV
Антим II вселенски патриарх
(22 септември 1623 – 4 октомври 1633)
Кирил II
Кирил II вселенски патриарх
(11 октомври 1633 – 25 февруари 1634)
Атанасий III
Атанасий III вселенски патриарх
(април 1634 – март 1635)
Кирил II
Неофит III вселенски патриарх
(5 март 1637 – 20 февруари 1638)
Кирил II
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Православие“         Портал „Православие