Прокопий I Константинополски
| Прокопий I Константинополски | |
| Роден |
1734 г.
|
|---|---|
| Починал | 1803 г.
|
| Религия | православие |
Прокопий I Константинополски (на гръцки: Προκόπιος Α Πελεκάσης) е вселенски патриарх от 1785 до 1789 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1734 година със светското име Пелекасис (Πελεκάσης) в месенското село Сицова. На 12 години отива при брат си Неофит, който е мтрополит на тракийската Ганоска и Хорска епархия. След смъртта на брат му, на 4 октомври 1759 година е ръкоположен в „Света Богородица Мухлийска“ в Цариград за ганоски и хорски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Мелетий Лариски в съслужение с митрополит Даниил Браилски и водницкия епископ. На 24 януари 1770 година е избран за митрополит на Смирна. На 29 юни 1785 година е избран за вселенски патриарх. На 30 април 1789 година е принуден да абдикира. Заточен е във Великата лавра на Света гора. В 1797 година се завръща в селото си. По-късно се установява в Каламата, където се навесва в правата на митрополита на Монемвасия. През ноември 1809 година получава писмо от патриарх Йеремия IV Константинополски, което му нарежда да се оттегли в селото си, където Прокопий умира преди май 1810 г. (може би на 13 март). През 1814 година тленните му останки, които са пренесени в Мардакийския манастир.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Προκόπιος. (1734-1810) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2024 г. (на гръцки)
| Неофит | → | ганоски и хорски митрополит (4 октомври 1759 – 24 януари 1770) |
→ | Григорий |
| ? | → | смирненски митрополит (24 януари 1770 – 29 юни 1785) |
→ | Григорий |
| Гавриил IV | → | вселенски патриарх (29 юни 1785 – 30 април 1789) |
→ | Неофит VII |
